1 А ко говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

Though I speak with the tongues of men and of angels, but have not love, I have become sounding brass or a clanging cymbal.

2 И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

And though I have the gift of prophecy, and understand all mysteries and all knowledge, and though I have all faith, so that I could remove mountains, but have not love, I am nothing.

3 И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

And though I bestow all my goods to feed the poor, and though I give my body to be burned, but have not love, it profits me nothing.

4 Л юбовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

Love suffers long and is kind; love does not envy; love does not parade itself, is not puffed up;

5 н е безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,

does not behave rudely, does not seek its own, is not provoked, thinks no evil;

6 н е се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

does not rejoice in iniquity, but rejoices in the truth;

7 в сичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

bears all things, believes all things, hopes all things, endures all things.

8 Л юбовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Love never fails. But whether there are prophecies, they will fail; whether there are tongues, they will cease; whether there is knowledge, it will vanish away.

9 З ащото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

For we know in part and we prophesy in part.

10 н о когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.

But when that which is perfect has come, then that which is in part will be done away.

11 К огато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.

When I was a child, I spoke as a child, I understood as a child, I thought as a child; but when I became a man, I put away childish things.

12 З ащото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.

For now we see in a mirror, dimly, but then face to face. Now I know in part, but then I shall know just as I also am known.

13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

And now abide faith, hope, love, these three; but the greatest of these is love.