1 И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:

Now it happened on one of those days, as He taught the people in the temple and preached the gospel, that the chief priests and the scribes, together with the elders, confronted Him

2 К ажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?

and spoke to Him, saying, “Tell us, by what authority are You doing these things? Or who is he who gave You this authority?”

3 И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:

But He answered and said to them, “I also will ask you one thing, and answer Me:

4 Й оановото кръщение от небето ли беше или от човеците?

The baptism of John—was it from heaven or from men?”

5 А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?

And they reasoned among themselves, saying, “If we say, ‘From heaven,’ He will say, ‘Why then did you not believe him?’

6 Н о ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.

But if we say, ‘From men,’ all the people will stone us, for they are persuaded that John was a prophet.”

7 И отговориха, че не знаят откъде беше.

So they answered that they did not know where it was from.

8 Т огава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това. Притча за злите земеделци

And Jesus said to them, “Neither will I tell you by what authority I do these things.” The Parable of the Wicked Vinedressers

9 И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.

Then He began to tell the people this parable: “A certain man planted a vineyard, leased it to vinedressers, and went into a far country for a long time.

10 И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.

Now at vintage-time he sent a servant to the vinedressers, that they might give him some of the fruit of the vineyard. But the vinedressers beat him and sent him away empty-handed.

11 И зпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.

Again he sent another servant; and they beat him also, treated him shamefully, and sent him away empty-handed.

12 И зпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

And again he sent a third; and they wounded him also and cast him out.

13 Т огава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.

“Then the owner of the vineyard said, ‘What shall I do? I will send my beloved son. Probably they will respect him when they see him.’

14 Н о земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

But when the vinedressers saw him, they reasoned among themselves, saying, ‘This is the heir. Come, let us kill him, that the inheritance may be ours.’

15 И зхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?

So they cast him out of the vineyard and killed him. Therefore what will the owner of the vineyard do to them?

16 Щ е дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!

He will come and destroy those vinedressers and give the vineyard to others.” And when they heard it they said, “Certainly not!”

17 А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?

Then He looked at them and said, “What then is this that is written: ‘The stone which the builders rejected Has become the chief cornerstone’?

18 В секи, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.

Whoever falls on that stone will be broken; but on whomever it falls, it will grind him to powder.”

19 И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа. За плащането на данък на императора

And the chief priests and the scribes that very hour sought to lay hands on Him, but they feared the people —for they knew He had spoken this parable against them. The Pharisees: Is It Lawful to Pay Taxes to Caesar?

20 И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.

So they watched Him, and sent spies who pretended to be righteous, that they might seize on His words, in order to deliver Him to the power and the authority of the governor.

21 И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

Then they asked Him, saying, “Teacher, we know that You say and teach rightly, and You do not show personal favoritism, but teach the way of God in truth:

22 п раво ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?

Is it lawful for us to pay taxes to Caesar or not?”

23 А Той разбра лукавството им и им каза:

But He perceived their craftiness, and said to them, “Why do you test Me?

24 П окажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.

Show Me a denarius. Whose image and inscription does it have?” They answered and said, “Caesar’s.”

25 А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

And He said to them, “Render therefore to Caesar the things that are Caesar’s, and to God the things that are God’s.”

26 И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха. За възкресението на мъртвите

But they could not catch Him in His words in the presence of the people. And they marveled at His answer and kept silent. The Sadducees: What About the Resurrection?

27 Т огава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:

Then some of the Sadducees, who deny that there is a resurrection, came to Him and asked Him,

28 У чителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си."

saying: “Teacher, Moses wrote to us that if a man’s brother dies, having a wife, and he dies without children, his brother should take his wife and raise up offspring for his brother.

29 А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.

Now there were seven brothers. And the first took a wife, and died without children.

30 И вторият, и третият я взеха;

And the second took her as wife, and he died childless.

31 т ака също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.

Then the third took her, and in like manner the seven also; and they left no children, and died.

32 А после умря и жената.

Last of all the woman died also.

33 И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?

Therefore, in the resurrection, whose wife does she become? For all seven had her as wife.”

34 А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

Jesus answered and said to them, “The sons of this age marry and are given in marriage.

35 а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

But those who are counted worthy to attain that age, and the resurrection from the dead, neither marry nor are given in marriage;

36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.

nor can they die anymore, for they are equal to the angels and are sons of God, being sons of the resurrection.

37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

But even Moses showed in the burning bush passage that the dead are raised, when he called the Lord ‘the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob.’

38 Н о Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

For He is not the God of the dead but of the living, for all live to Him.”

39 А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.

Then some of the scribes answered and said, “Teacher, You have spoken well.”

40 З ащото не смееха вече за нищо да Го попитат.

But after that they dared not question Him anymore. Jesus: How Can David Call His Descendant Lord?

41 И сус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?

And He said to them, “How can they say that the Christ is the Son of David?

42 З ащото сам Давид казва в книгата на псалмите: "Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,

Now David himself said in the Book of Psalms: ‘The Lord said to my Lord, “Sit at My right hand,

43 д окато положа враговете Ти за Твое подножие."

Till I make Your enemies Your footstool.”’

44 И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?

Therefore David calls Him ‘Lord’; how is He then his Son?” Beware of the Scribes

45 И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

Then, in the hearing of all the people, He said to His disciples,

46 П азете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,

“Beware of the scribes, who desire to go around in long robes, love greetings in the marketplaces, the best seats in the synagogues, and the best places at feasts,

47 к оито изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

who devour widows’ houses, and for a pretense make long prayers. These will receive greater condemnation.”