1 В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма.

In the year that King Uzziah died, I saw the Lord sitting on a throne, high and lifted up, and the train of His robe filled the temple.

2 Н ад Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.

Above it stood seraphim; each one had six wings: with two he covered his face, with two he covered his feet, and with two he flew.

3 Т е викаха един през друг: Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя.

And one cried to another and said: “Holy, holy, holy is the Lord of hosts; The whole earth is full of His glory!”

4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим.

And the posts of the door were shaken by the voice of him who cried out, and the house was filled with smoke.

5 Т огава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

So I said: “Woe is me, for I am undone! Because I am a man of unclean lips, And I dwell in the midst of a people of unclean lips; For my eyes have seen the King, The Lord of hosts.”

6 Т огава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара.

Then one of the seraphim flew to me, having in his hand a live coal which he had taken with the tongs from the altar.

7 И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен.

And he touched my mouth with it, and said: “Behold, this has touched your lips; Your iniquity is taken away, And your sin purged.”

8 П осле чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене.

Also I heard the voice of the Lord, saying: “Whom shall I send, And who will go for Us?” Then I said, “Here am I! Send me.”

9 Т ой каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете.

And He said, “Go, and tell this people: ‘Keep on hearing, but do not understand; Keep on seeing, but do not perceive.’

10 Н аправи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени.

“Make the heart of this people dull, And their ears heavy, And shut their eyes; Lest they see with their eyes, And hear with their ears, And understand with their heart, And return and be healed.”

11 Т огава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем;

Then I said, “Lord, how long?” And He answered: “Until the cities are laid waste and without inhabitant, The houses are without a man, The land is utterly desolate,

12 д окато Господ отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много.

The Lord has removed men far away, And the forsaken places are many in the midst of the land.

13 Н о още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът ѝ.

But yet a tenth will be in it, And will return and be for consuming, As a terebinth tree or as an oak, Whose stump remains when it is cut down. So the holy seed shall be its stump.”