1 Т ой ми каза: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж този свитък и иди, говори на Израелевия дом.

Moreover He said to me, “Son of man, eat what you find; eat this scroll, and go, speak to the house of Israel.”

2 И така, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

So I opened my mouth, and He caused me to eat that scroll.

3 П осле ми каза: Сине човешки, нека коремът ти смила този свитък, който ти давам, и нека червата ти се наситят от него. Тогава го изядох и той беше в устата ми сладък като мед.

And He said to me, “Son of man, feed your belly, and fill your stomach with this scroll that I give you.” So I ate, and it was in my mouth like honey in sweetness.

4 К аза ми още: Сине човешки, иди, отправи се към Израелевия дом и им говори с Моите думи.

Then He said to me: “Son of man, go to the house of Israel and speak with My words to them.

5 З ащото не си изпратен при народ с непознат език и труден говор, а при Израелевия дом -

For you are not sent to a people of unfamiliar speech and of hard language, but to the house of Israel,

6 н е при много племена с непознат език и труден говор, чиито думи не разбираш. Навярно ако те пращах при такива, те щяха да те послушат.

not to many people of unfamiliar speech and of hard language, whose words you cannot understand. Surely, had I sent you to them, they would have listened to you.

7 Н о Израелевият дом няма да те послуша, защото не искат да послушат и Мене; понеже целият Израелев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

But the house of Israel will not listen to you, because they will not listen to Me; for all the house of Israel are impudent and hard-hearted.

8 Е то, направих лицето ти твърдо против техните лица и челото ти - твърдо против техните чела.

Behold, I have made your face strong against their faces, and your forehead strong against their foreheads.

9 К ато диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти; да не се боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

Like adamant stone, harder than flint, I have made your forehead; do not be afraid of them, nor be dismayed at their looks, though they are a rebellious house.”

10 К аза ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всички думи, които ще ти говоря;

Moreover He said to me: “Son of man, receive into your heart all My words that I speak to you, and hear with your ears.

11 и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш, кажи: Така говори Господ Йехова - или послушали, или непослушали.

And go, get to the captives, to the children of your people, and speak to them and tell them, ‘Thus says the Lord God,’ whether they hear, or whether they refuse.”

12 Т огава Духът ме повдигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, който казваше: Благословена Господнята слава от мястото Му!

Then the Spirit lifted me up, and I heard behind me a great thunderous voice: “Blessed is the glory of the Lord from His place!”

13 И чух фученето на крилата на живите същества, които крила се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях - шум на голямо спускане.

I also heard the noise of the wings of the living creatures that touched one another, and the noise of the wheels beside them, and a great thunderous noise.

14 И така, Духът ме издигна и ме отнесе; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господнята ръка беше мощна върху мене.

So the Spirit lifted me up and took me away, and I went in bitterness, in the heat of my spirit; but the hand of the Lord was strong upon me.

15 Т огава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и се настаних там, където те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни. Йезекиил - страж на Израелевия дом

Then I came to the captives at Tel Abib, who dwelt by the River Chebar; and I sat where they sat, and remained there astonished among them seven days. Ezekiel Is a Watchman

16 А след седем дни Господнето слово дойде към мен и каза:

Now it came to pass at the end of seven days that the word of the Lord came to me, saying,

17 С ине човешки, поставих те страж за Израелевия дом; и така, слушай словото от устата Ми и ги предупреди от Моя страна.

“Son of man, I have made you a watchman for the house of Israel; therefore hear a word from My mouth, and give them warning from Me:

18 К огато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, за да спасиш живота му, онзи беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

When I say to the wicked, ‘You shall surely die,’ and you give him no warning, nor speak to warn the wicked from his wicked way, to save his life, that same wicked man shall die in his iniquity; but his blood I will require at your hand.

19 О баче ако предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

Yet, if you warn the wicked, and he does not turn from his wickedness, nor from his wicked way, he shall die in his iniquity; but you have delivered your soul.

20 П ак - ако праведникът се отвърне от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

“Again, when a righteous man turns from his righteousness and commits iniquity, and I lay a stumbling block before him, he shall die; because you did not give him warning, he shall die in his sin, and his righteousness which he has done shall not be remembered; but his blood I will require at your hand.

21 Н о ако предупредиш праведника, за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил, и ти си избавил душата си.

Nevertheless if you warn the righteous man that the righteous should not sin, and he does not sin, he shall surely live because he took warning; also you will have delivered your soul.”

22 И ръката на Господа беше там върху мене; Той ми каза: Стани, излез на полето и там ще ти говоря.

Then the hand of the Lord was upon me there, and He said to me, “Arise, go out into the plain, and there I shall talk with you.”

23 Т огава станах и излязох на полето; и, ето, Господнята слава стоеше там - като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

So I arose and went out into the plain, and behold, the glory of the Lord stood there, like the glory which I saw by the River Chebar; and I fell on my face.

24 Т огава Духът влезе в мене, изправи ме на краката ми и ми говори: Иди, затвори се в къщата си.

Then the Spirit entered me and set me on my feet, and spoke with me and said to me: “Go, shut yourself inside your house.

25 Н а тебе, сине човешки, ето, ще сложат на тебе връзки и ще те вържат с тях, така че няма да излезеш между народа.

And you, O son of man, surely they will put ropes on you and bind you with them, so that you cannot go out among them.

26 И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти и ще бъдеш ням, и няма да бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

I will make your tongue cling to the roof of your mouth, so that you shall be mute and not be one to rebuke them, for they are a rebellious house.

27 Н о когато ти говоря, ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Йехова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.

But when I speak with you, I will open your mouth, and you shall say to them, ‘Thus says the Lord God.’ He who hears, let him hear; and he who refuses, let him refuse; for they are a rebellious house.