1 ( По слав. 34.) Давидов псалом. Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене; воювай против онези, които воюват против мене.

Plead my cause, O Lord, with those who strive with me; Fight against those who fight against me.

2 В земи оръжие и щит и стани да ми помагаш.

Take hold of shield and buckler, And stand up for my help.

3 И зтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.

Also draw out the spear, And stop those who pursue me. Say to my soul, “I am your salvation.”

4 Н ека се посрамят и се опозорят онези, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят онези, които ми мислят зло.

Let those be put to shame and brought to dishonor Who seek after my life; Let those be turned back and brought to confusion Who plot my hurt.

5 Н ека бъдат като плява пред вятъра и ангелът Господен да ги гони.

Let them be like chaff before the wind, And let the angel of the Lord chase them.

6 Н ека бъде пътят им тъмен и хлъзгав и ангел Господен да ги гони.

Let their way be dark and slippery, And let the angel of the Lord pursue them.

7 З ащото без причина скриха за мене мрежата си в трап; без причина изкопаха яма за душата ми.

For without cause they have hidden their net for me in a pit, Which they have dug without cause for my life.

8 Д а дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.

Let destruction come upon him unexpectedly, And let his net that he has hidden catch himself; Into that very destruction let him fall.

9 А моята душа ще се весели в Господа, ще се радва в избавлението Му;

And my soul shall be joyful in the Lord; It shall rejoice in His salvation.

10 в сичките ми кости ще кажат: Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него? Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?

All my bones shall say, “ Lord, who is like You, Delivering the poor from him who is too strong for him, Yes, the poor and the needy from him who plunders him?”

11 Н есправедливи свидетели въстават и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.

Fierce witnesses rise up; They ask me things that I do not know.

12 В ъздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми.

They reward me evil for good, To the sorrow of my soul.

13 А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.

But as for me, when they were sick, My clothing was sackcloth; I humbled myself with fasting; And my prayer would return to my own heart.

14 О тнасях се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.

I paced about as though he were my friend or brother; I bowed down heavily, as one who mourns for his mother.

15 Н о когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене - хора, които аз не познавах; нараняваха ме, без да престават.

But in my adversity they rejoiced And gathered together; Attackers gathered against me, And I did not know it; They tore at me and did not cease;

16 К ато нечестивите смешници в пиршества скърцаха към мене със зъби.

With ungodly mockers at feasts They gnashed at me with their teeth.

17 Г осподи, докога ще гледаш? Избави душата ми от злодействата им, живота ми - от тези лъвове.

Lord, how long will You look on? Rescue me from their destructions, My precious life from the lions.

18 А з ще Те славословя в голямо събрание, ще Те хваля между многоброен народ.

I will give You thanks in the great assembly; I will praise You among many people.

19 Д а не тържествуват над мен онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да намигват с очи онези, които ме мразят без причина.

Let them not rejoice over me who are wrongfully my enemies; Nor let them wink with the eye who hate me without a cause.

20 З ащото не говорят за мир, а измислят лъжливи думи против тихите на земята.

For they do not speak peace, But they devise deceitful matters Against the quiet ones in the land.

21 Д а! Те отвориха широко срещу мене устата си; казваха: Охохо! Очите ни видяха!

They also opened their mouth wide against me, And said, “Aha, aha! Our eyes have seen it. ”

22 Т и си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,

This You have seen, O Lord; Do not keep silence. O Lord, do not be far from me.

23 с тани и се събуди за съда ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой.

Stir up Yourself, and awake to my vindication, To my cause, my God and my Lord.

24 С ъди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си и да не тържествуват над мене.

Vindicate me, O Lord my God, according to Your righteousness; And let them not rejoice over me.

25 Д а не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.

Let them not say in their hearts, “Ah, so we would have it!” Let them not say, “We have swallowed him up.”

26 Д а се посрамят и се опозорят заедно всички онези, които се радват на злощастието ми; да се облекат със срам и с позор онези, които се големеят против мене.

Let them be ashamed and brought to mutual confusion Who rejoice at my hurt; Let them be clothed with shame and dishonor Who exalt themselves against me.

27 Д а възклицават и да се зарадват онези, които благоприятстват за правото ми дело, и нека винаги казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.

Let them shout for joy and be glad, Who favor my righteous cause; And let them say continually, “Let the Lord be magnified, Who has pleasure in the prosperity of His servant.”

28 И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.

And my tongue shall speak of Your righteousness And of Your praise all the day long.