1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

“My spirit is broken, My days are extinguished, The grave is ready for me.

2 С игурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Are not mockers with me? And does not my eye dwell on their provocation?

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

“Now put down a pledge for me with Yourself. Who is he who will shake hands with me?

4 з ащото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

For You have hidden their heart from understanding; Therefore You will not exalt them.

5 К ойто заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

He who speaks flattery to his friends, Even the eyes of his children will fail.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

“But He has made me a byword of the people, And I have become one in whose face men spit.

7 П омрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

My eye has also grown dim because of sorrow, And all my members are like shadows.

8 П равдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

Upright men are astonished at this, And the innocent stirs himself up against the hypocrite.

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

Yet the righteous will hold to his way, And he who has clean hands will be stronger and stronger.

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

“But please, come back again, all of you, For I shall not find one wise man among you.

11 Д ните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

My days are past, My purposes are broken off, Even the thoughts of my heart.

12 Н ощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

They change the night into day; ‘The light is near,’ they say, in the face of darkness.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

If I wait for the grave as my house, If I make my bed in the darkness,

14 а ко съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

If I say to corruption, ‘You are my father,’ And to the worm, ‘You are my mother and my sister,’

15 т о къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

Where then is my hope? As for my hope, who can see it?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.

Will they go down to the gates of Sheol? Shall we have rest together in the dust?”