1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Mi aliento se agota, se acortan mis días, Y me está preparado el sepulcro.

2 С игурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

No hay conmigo sino escarnecedores, En cuya amargura se detienen mis ojos.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

Dame fianza, oh Dios; sea mi protección cerca de ti. Porque ¿quién querría responder por mí?

4 з ащото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

Porque a éstos has escondido de su corazón la inteligencia; Por tanto, no los exaltarás.

5 К ойто заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

Al que denuncia a sus amigos como presa, Los ojos de sus hijos desfallecerán.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

El me ha puesto por refrán de pueblos, Y delante de ellos he sido como tamboril.

7 П омрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

Mis ojos se oscurecieron por el dolor, Y mis pensamientos todos son como sombra.

8 П равдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

Los rectos se maravillarán de esto, Y el inocente se levantará contra el impío.

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

No obstante, proseguirá el justo su camino, Y el limpio de manos aumentará la fuerza.

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

Pero volved todos vosotros, y venid ahora, Y no hallaré entre vosotros sabio.

11 Д ните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

Pasaron mis días, fueron arrancados mis pensamientos, Los designios de mi corazón.

12 Н ощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

Pusieron la noche por día, Y la luz se acorta delante de las tinieblas.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Si yo espero, el Seol es mi casa; Haré mi cama en las tinieblas.

14 а ко съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

A la corrupción he dicho: Mi padre eres tú; A los gusanos: Mi madre y mi hermana.

15 т о къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

¿Dónde, pues, estará ahora mi esperanza? Y mi esperanza, ¿quién la verá?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.

A la profundidad del Seol descenderán, Y juntamente descansarán en el polvo.