1 В същото време присъстваха някои, които известиха на Исус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

En este mismo tiempo estaban allí algunos que le contaban acerca de los galileos cuya sangre Pilato había mezclado con los sacrificios de ellos.

2 И Той им отговори: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни измежду всички галилеяни, понеже са пострадали така?

Respondiendo Jesús, les dijo: ¿Pensáis que estos galileos, porque padecieron tales cosas, eran más pecadores que todos los galileos?

3 К азвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

Os digo: No; antes si no os arrepentís, todos pereceréis igualmente.

4 И ли мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим?

O aquellos dieciocho sobre los cuales cayó la torre en Siloé, y los mató, ¿pensáis que eran más culpables que todos los hombres que habitan en Jerusalén?

5 К азвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Притча за безплодната смокиня

Os digo: No; antes si no os arrepentís, todos pereceréis igualmente. Parábola de la higuera estéril

6 К аза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

Dijo también esta parábola: Tenía un hombre una higuera plantada en su viña, y vino a buscar fruto en ella, y no lo halló.

7 И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята?

Y dijo al viñador: He aquí, hace tres años que vengo a buscar fruto en esta higuera, y no lo hallo; córtala; ¿para qué inutiliza también la tierra?

8 А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

Él entonces, respondiendo, le dijo: Señor, déjala todavía este año, hasta que yo cave alrededor de ella, y la abone.

9 и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсечеш.

Y si diere fruto, bien; y si no, la cortarás después. Jesús sana a una mujer en el día de reposo

10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

Enseñaba Jesús en una sinagoga en el día de reposo;

11 и , ето, една жена, която имаше дух, който ѝ беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.

y había allí una mujer que desde hacía dieciocho años tenía espíritu de enfermedad, y andaba encorvada, y en ninguna manera se podía enderezar.

12 А Исус, като я видя, повика я и ѝ каза: Жено, освободена си от твоята немощ.

Cuando Jesús la vio, la llamó y le dijo: Mujer, eres libre de tu enfermedad.

13 И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога.

Y puso las manos sobre ella; y ella se enderezó luego, y glorificaba a Dios.

14 А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

Pero el principal de la sinagoga, enojado de que Jesús hubiese sanado en el día de reposo, dijo a la gente: Seis días hay en que se debe trabajar; en éstos, pues, venid y sed sanados, y no en día de reposo.

15 Н о Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои?

Entonces el Señor le respondió y dijo: Hipócrita, cada uno de vosotros ¿no desata en el día de reposo su buey o su asno del pesebre y lo lleva a beber?

16 А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

Y a esta hija de Abraham, que Satanás había atado dieciocho años, ¿no se le debía desatar de esta ligadura en el día de reposo?

17 И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него. Притча за синаповото зърно и кваса

Al decir él estas cosas, se avergonzaban todos sus adversarios; pero todo el pueblo se regocijaba por todas las cosas gloriosas hechas por él. Parábola de la semilla de mostaza (Mt. 13. 31-32; Mr. 4. 30-32)

18 Т огава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя?

Y dijo: ¿A qué es semejante el reino de Dios, y con qué lo compararé?

19 П рилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му.

Es semejante al grano de mostaza, que un hombre tomó y sembró en su huerto; y creció, y se hizo árbol grande, y las aves del cielo anidaron en sus ramas. Parábola de la levadura (Mt. 13. 33)

20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?

Y volvió a decir: ¿A qué compararé el reino de Dios?

21 П рилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. Тясната врата

Es semejante a la levadura, que una mujer tomó y escondió en tres medidas de harina, hasta que todo hubo fermentado. La puerta estrecha (Mt. 7. 13-14, 21-23)

22 И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше.

Pasaba Jesús por ciudades y aldeas, enseñando, y encaminándose a Jerusalén.

23 И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза:

Y alguien le dijo: Señor, ¿son pocos los que se salvan? Y él les dijo:

24 П одвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат.

Esforzaos a entrar por la puerta angosta; porque os digo que muchos procurarán entrar, y no podrán.

25 С лед като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте.

Después que el padre de familia se haya levantado y cerrado la puerta, y estando fuera empecéis a llamar a la puerta, diciendo: Señor, Señor, ábrenos, él respondiendo os dirá: No sé de dónde sois.

26 Т огава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал.

Entonces comenzaréis a decir: Delante de ti hemos comido y bebido, y en nuestras plazas enseñaste.

27 А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.

Pero os dirá: Os digo que no sé de dónde sois; apartaos de mí todos vosotros, hacedores de maldad.

28 Т ам ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си - изпъдени навън.

Allí será el llanto y el crujir de dientes, cuando veáis a Abraham, a Isaac, a Jacob y a todos los profetas en el reino de Dios, y vosotros estéis excluidos.

29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство.

Porque vendrán del oriente y del occidente, del norte y del sur, y se sentarán a la mesa en el reino de Dios.

30 И , ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. Христос плаче за Йерусалим

Y he aquí, hay postreros que serán primeros, y primeros que serán postreros. Lamento de Jesús sobre Jerusalén (Mt. 23. 37-39)

31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.

Aquel mismo día llegaron unos fariseos, diciéndole: Sal, y vete de aquí, porque Herodes te quiere matar.

32 И сус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

Y les dijo: Id, y decid a aquella zorra: He aquí, echo fuera demonios y hago curaciones hoy y mañana, y al tercer día termino mi obra.

33 О баче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим.

Sin embargo, es necesario que hoy y mañana y pasado mañana siga mi camino; porque no es posible que un profeta muera fuera de Jerusalén.

34 Й ерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

Jerusalén, Jerusalén, que matas a los profetas, y apedreas a los que te son enviados!!! Cuántas veces quise juntar a tus hijos, como la gallina a sus polluelos debajo de sus alas, y no quisiste!

35 Е то, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.

He aquí, vuestra casa os es dejada desierta; y os digo que no me veréis, hasta que llegue el tiempo en que digáis: Bendito el que viene en nombre del Señor.