1 И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

Otra vez comenzó Jesús a enseñar junto al mar, y se reunió alrededor de él mucha gente, tanto que entrando en una barca, se sentó en ella en el mar; y toda la gente estaba en tierra junto al mar.

2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

Y les enseñaba por parábolas muchas cosas, y les decía en su doctrina:

3 С лушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

Oíd: He aquí, el sembrador salió a sembrar;

4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

y al sembrar, aconteció que una parte cayó junto al camino, y vinieron las aves del cielo y la comieron.

5 Д руги паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

Otra parte cayó en pedregales, donde no tenía mucha tierra; y brotó pronto, porque no tenía profundidad de tierra.

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

Pero salido el sol, se quemó; y porque no tenía raíz, se secó.

7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

Otra parte cayó entre espinos; y los espinos crecieron y la ahogaron, y no dio fruto.

8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

Pero otra parte cayó en buena tierra, y dio fruto, pues brotó y creció, y produjo a treinta, a sesenta, y a ciento por uno.

9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

Entonces les dijo: El que tiene oídos para oír, oiga.

10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

Cuando estuvo solo, los que estaban cerca de él con los doce le preguntaron sobre la parábola.

11 Т ой им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

Y les dijo: A vosotros os es dado saber el misterio del reino de Dios; mas a los que están fuera, por parábolas todas las cosas;

12 т ака че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

para que viendo, vean y no perciban; y oyendo, oigan y no entiendan; para que no se conviertan, y les sean perdonados los pecados.

13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

Y les dijo: ¿No sabéis esta parábola? ¿Cómo, pues, entenderéis todas las parábolas?

14 С еячът сее Словото.

El sembrador es el que siembra la palabra.

15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

Y éstos son los de junto al camino: en quienes se siembra la palabra, pero después que la oyen, en seguida viene Satanás, y quita la palabra que se sembró en sus corazones.

16 С ъщо и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

Estos son asimismo los que fueron sembrados en pedregales: los que cuando han oído la palabra, al momento la reciben con gozo;

17 н ямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

pero no tienen raíz en sí, sino que son de corta duración, porque cuando viene la tribulación o la persecución por causa de la palabra, luego tropiezan.

18 П осятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

Estos son los que fueron sembrados entre espinos: los que oyen la palabra,

19 н о светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

pero los afanes de este siglo, y el engaño de las riquezas, y las codicias de otras cosas, entran y ahogan la palabra, y se hace infructuosa.

20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

Y éstos son los que fueron sembrados en buena tierra: los que oyen la palabra y la reciben, y dan fruto a treinta, a sesenta, y a ciento por uno. Nada oculto que no haya de ser manifestado (Lc. 8. 16-18)

21 И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

También les dijo: ¿Acaso se trae la luz para ponerla debajo del almud, o debajo de la cama? ¿No es para ponerla en el candelero?

22 З ащото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

Porque no hay nada oculto que no haya de ser manifestado; ni escondido, que no haya de salir a luz.

23 А ко има някой уши да слуша, нека слуша.

Si alguno tiene oídos para oír, oiga.

24 К аза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

Les dijo también: Mirad lo que oís; porque con la medida con que medís, os será medido, y aun se os añadirá a vosotros los que oís.

25 З ащото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

Porque al que tiene, se le dará; y al que no tiene, aun lo que tiene se le quitará. Parábola del crecimiento de la semilla

26 И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

Decía además: Así es el reino de Dios, como cuando un hombre echa semilla en la tierra;

27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

y duerme y se levanta, de noche y de día, y la semilla brota y crece sin que él sepa cómo.

28 З емята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

Porque de suyo lleva fruto la tierra, primero hierba, luego espiga, después grano lleno en la espiga;

29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

y cuando el fruto está maduro, en seguida se mete la hoz, porque la siega ha llegado. Parábola de la semilla de mostaza (Mt. 13. 31-32; Lc. 13. 18-19)

30 К аза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

Decía también: ¿A qué haremos semejante el reino de Dios, o con qué parábola lo compararemos?

31 Т о прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

Es como el grano de mostaza, que cuando se siembra en tierra, es la más pequeña de todas las semillas que hay en la tierra;

32 н о когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

pero después de sembrado, crece, y se hace la mayor de todas las hortalizas, y echa grandes ramas, de tal manera que las aves del cielo pueden morar bajo su sombra. El uso que Jesús hace de las parábolas (Mt. 13. 34-35)

33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

Con muchas parábolas como estas les hablaba la palabra, conforme a lo que podían oír.

34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

Y sin parábolas no les hablaba; aunque a sus discípulos en particular les declaraba todo. Jesús calma la tempestad (Mt. 8. 23-27; Lc. 8. 22-25)

35 И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

Aquel día, cuando llegó la noche, les dijo: Pasemos al otro lado.

36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

Y despidiendo a la multitud, le tomaron como estaba, en la barca; y había también con él otras barcas.

37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

Pero se levantó una gran tempestad de viento, y echaba las olas en la barca, de tal manera que ya se anegaba.

38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

Y él estaba en la popa, durmiendo sobre un cabezal; y le despertaron, y le dijeron: Maestro, ¿no tienes cuidado que perecemos?

39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

Y levantándose, reprendió al viento, y dijo al mar: Calla, enmudece. Y cesó el viento, y se hizo grande bonanza.

40 Т огава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

Y les dijo: ¿Por qué estáis así amedrentados? ¿Cómo no tenéis fe?

41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?

Entonces temieron con gran temor, y se decían el uno al otro: ¿Quién es éste, que aun el viento y el mar le obedecen?