Лука 19 ~ Lucas 19

picture

1 С лед това Исус влезе в Йерихон и минаваше през града.

Habiendo entrado Jesús en Jericó, iba pasando por la ciudad.

2 И , ето, един човек на име Закхей, който беше началник на бирниците и беше богат,

Y sucedió que un varón llamado Zaqueo, que era jefe de los publicanos, y rico,

3 и скаше да види Кой е Исус, но не можеше поради навалицата, защото беше нисък на ръст.

procuraba ver quién era Jesús; pero no podía a causa de la multitud, pues era pequeño de estatura.

4 И се завтече напред и се покачи на една дива смокиня, за да Го види; понеже щеше да мине през онзи път.

Y corriendo delante, subió a un árbol sicómoro para verle; porque había de pasar por allí.

5 И сус, като дойде на това място, погледна нагоре и му каза: Закхей, слез бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.

Cuando Jesús llegó a aquel lugar, mirando hacia arriba, le vio, y le dijo: Zaqueo, date prisa, desciende, porque hoy es necesario que pose yo en tu casa.

6 И той побърза да слезе и Го прие с радост.

Entonces él descendió aprisa, y le recibió gozoso.

7 И като видяха това, всички роптаеха и казваха: Отби се при грешен човек.

Al ver esto, todos murmuraban, diciendo que había entrado a posar con un hombre pecador.

8 А Закхей стана и каза на Господа: Господи, ето, отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.

Entonces Zaqueo, puesto en pie, dijo al Señor: He aquí, Señor, la mitad de mis bienes doy a los pobres; y si en algo he defraudado a alguno, se lo devuelvo cuadruplicado.

9 И Исус му каза: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

Jesús le dijo: Hoy ha venido la salvación a esta casa; por cuanto él también es hijo de Abraham.

10 П онеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото. Притча за десетте слуги

Porque el Hijo del Hombre vino a buscar y a salvar lo que se había perdido. Parábola de las diez minas

11 И като слушаха това, Той продължи да говори и каза една притча, защото беше близо до Йерусалим и те си мислеха, че Божието царство веднага ще се яви.

Oyendo ellos estas cosas, prosiguió Jesús y dijo una parábola, por cuanto estaba cerca de Jerusalén, y ellos pensaban que el reino de Dios se manifestaría inmediatamente.

12 З атова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне.

Dijo, pues: Un hombre noble se fue a un país lejano, para recibir un reino y volver.

13 И повика десетима от слугите си и им даде десет мнаси; и им каза: Търгувайте с това, докато дойда.

Y llamando a diez siervos suyos, les dio diez minas, y les dijo: Negociad entre tanto que vengo.

14 Н о неговите граждани го мразеха и изпратиха след него посланици да кажат: Не искаме този да царува над нас.

Pero sus conciudadanos le aborrecían, y enviaron tras él una embajada, diciendo: No queremos que éste reine sobre nosotros.

15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да повикат при него онези слуги, на които бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

Aconteció que vuelto él, después de recibir el reino, mandó llamar ante él a aquellos siervos a los cuales había dado el dinero, para saber lo que había negociado cada uno.

16 И така, дойде първият и каза: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

Vino el primero, diciendo: Señor, tu mina ha ganado diez minas.

17 И му каза: Хубаво, добър слуга! Понеже в твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

Él le dijo: Está bien, buen siervo; por cuanto en lo poco has sido fiel, tendrás autoridad sobre diez ciudades.

18 Д ойде и вторият и каза: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

Vino otro, diciendo: Señor, tu mina ha producido cinco minas.

19 А каза и на него: Бъди и ти над пет града.

Y también a éste dijo: Tú también sé sobre cinco ciudades.

20 Д ойде и друг и каза: Господарю, ето твоята мнаса, която пазих скътана в кърпа,

Vino otro, diciendo: Señor, aquí está tu mina, la cual he tenido guardada en un pañuelo;

21 з ащото се боях от тебе, понеже си строг човек; взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

porque tuve miedo de ti, por cuanto eres hombre severo, que tomas lo que no pusiste, y siegas lo que no sembraste.

22 Г осподарят му каза: От устата ти ще те съдя, зъл слуга. Знаел си, че съм строг човек, който вземам това, което не съм положил, и жъна, което не съм сял;

Entonces él le dijo: Mal siervo, por tu propia boca te juzgo. Sabías que yo era hombre severo, que tomo lo que no puse, y que siego lo que no sembré;

23 т огава защо не вложи парите ми в банката; и аз, като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

¿por qué, pues, no pusiste mi dinero en el banco, para que al volver yo, lo hubiera recibido con los intereses?

24 И каза на стоящите до него: Вземете от него мнасата и я дайте на този, който има десет мнаси.

Y dijo a los que estaban presentes: Quitadle la mina, y dadla al que tiene las diez minas.

25 ( Казаха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

Ellos le dijeron: Señor, tiene diez minas.

26 К азвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

Pues yo os digo que a todo el que tiene, se le dará; mas al que no tiene, aun lo que tiene se le quitará.

27 А онези мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тук и ги посечете пред мен.

Y también a aquellos mis enemigos que no querían que yo reinase sobre ellos, traedlos acá, y decapitadlos delante de mí. La entrada triunfal en Jerusalén (Mt. 21. 1-11; Mr. 11. 1-11; Jn. 12. 12-19)

28 И като изрече това, Исус тръгна напред, като се изкачваше към Йерусалим. Тържественото влизане в Йерусалим

Dicho esto, iba delante subiendo a Jerusalén.

29 И когато се приближи до Витфагия и Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и им каза:

Y aconteció que llegando cerca de Betfagé y de Betania, al monte que se llama de los Olivos, envió dos de sus discípulos,

30 И дете в селото, което е насреща ви, в което, като влизате, ще намерите едно вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

diciendo: Id a la aldea de enfrente, y al entrar en ella hallaréis un pollino atado, en el cual ningún hombre ha montado jamás; desatadlo, y traedlo.

31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате?, кажете така: На Господа трябва.

Y si alguien os preguntare: ¿Por qué lo desatáis? le responderéis así: Porque el Señor lo necesita.

32 И изпратените отидоха и намериха всичко, както им бе казал.

Fueron los que habían sido enviados, y hallaron como les dijo.

33 И като отвързваха ослето, стопаните попитаха: Защо отвързвате ослето?

Y cuando desataban el pollino, sus dueños les dijeron: ¿Por qué desatáis el pollino?

34 А те отвърнаха: На Господа трябва.

Ellos dijeron: Porque el Señor lo necesita.

35 И го докараха при Исус; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исус.

Y lo trajeron a Jesús; y habiendo echado sus mantos sobre el pollino, subieron a Jesús encima.

36 И когато Той минаваше, хората постилаха дрехите си по пътя.

Y a su paso tendían sus mantos por el camino.

37 А когато вече се приближаваше до превала на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всички велики дела, които бяха видели, и казваха:

Cuando llegaban ya cerca de la bajada del monte de los Olivos, toda la multitud de los discípulos, gozándose, comenzó a alabar a Dios a grandes voces por todas las maravillas que habían visto,

38 Б лагословен Царят, Който иде в Господнето име! Мир на небето и слава във висините!

diciendo:!! Bendito el rey que viene en el nombre del Señor; paz en el cielo, y gloria en las alturas!

39 А някои фарисеи от множеството Му казаха: Учителю, смъмри учениците Си.

Entonces algunos de los fariseos de entre la multitud le dijeron: Maestro, reprende a tus discípulos.

40 И Той отговори: Казвам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат.

Él, respondiendo, les dijo: Os digo que si éstos callaran, las piedras clamarían.

41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

Y cuando llegó cerca de la ciudad, al verla, lloró sobre ella,

42 Е х, ако ти бе познал поне в този ден това, което служи за мира ти! Но сега това е скрито от очите ти.

diciendo:!! Oh, si también tú conocieses, a lo menos en este tu día, lo que es para tu paz! Mas ahora está encubierto de tus ojos.

43 З ащото ще настанат за тебе дни, когато твоите неприятели ще издигнат валове около тебе, ще те обсадят, ще те притиснат отвред

Porque vendrán días sobre ti, cuando tus enemigos te rodearán con vallado, y te sitiarán, y por todas partes te estrecharán,

44 и ще те разорят, и ще избият жителите ти в теб, и няма да оставят в тебе камък върху камък; защото ти не разпозна времето, когато беше посетен.

y te derribarán a tierra, y a tus hijos dentro de ti, y no dejarán en ti piedra sobre piedra, por cuanto no conociste el tiempo de tu visitación. Purificación del templo (Mt. 21. 12-17; Mr. 11. 15-19; Jn. 2. 13-22)

45 И като влезе в храма, започна да пъди онези, които продаваха; и им казваше: Изгонването на търговците от храма

Y entrando en el templo, comenzó a echar fuera a todos los que vendían y compraban en él,

46 П исано е: "И домът Ми ще бъде молитвен дом"; а вие го направихте "разбойнически вертеп".

diciéndoles: Escrito está: Mi casa es casa de oración; mas vosotros la habéis hecho cueva de ladrones.

47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и водачите на народа се стараеха да Го погубят.

Y enseñaba cada día en el templo; pero los principales sacerdotes, los escribas y los principales del pueblo procuraban matarle.

48 Н о не намериха какво да направят, понеже целият народ се прилепваше към Него и Го слушаше.

Y no hallaban nada que pudieran hacerle, porque todo el pueblo estaba suspenso oyéndole.