1 ( По слав. 138.) За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и си ме познал.

Oh Jehová, tú me has examinado y conocido.

2 Т и познаваш сядането ми и ставането ми; разбираш помислите ми отдалеч.

Tú has conocido mi sentarme y mi levantarme; Has entendido desde lejos mis pensamientos.

3 И здирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища.

Has escudriñado mi andar y mi reposo, Y todos mis caminos te son conocidos.

4 З ащото преди думата да е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цялата.

Pues aún no está la palabra en mi lengua, Y he aquí, oh Jehová, tú la sabes toda.

5 Т и си пред мен и зад мен и си сложил върху мене ръката Си.

Detrás y delante me rodeaste, Y sobre mí pusiste tu mano.

6 Т ова знание е пречудно за мене; високо е; не мога да го стигна.

Tal conocimiento es demasiado maravilloso para mí; Alto es, no lo puedo comprender.

7 К ъде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побегна?

¿A dónde me iré de tu Espíritu? ¿Y a dónde huiré de tu presencia?

8 А ко възляза на небето, Ти си там; ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

Si subiere a los cielos, allí estás tú; Y si en el Seol hiciere mi estrado, he aquí, allí tú estás.

9 А ко взема крилете на зората и се заселя в най-далечните краища на морето,

Si tomare las alas del alba Y habitare en el extremo del mar,

10 и там ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи.

Aun allí me guiará tu mano, Y me asirá tu diestra.

11 А ко кажа: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ,

Si dijere: Ciertamente las tinieblas me encubrirán; Aun la noche resplandecerá alrededor de mí.

12 т о и самата тъмнина не скрива нищо от Теб, а нощта свети като ден: за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

Aun las tinieblas no encubren de ti, Y la noche resplandece como el día; Lo mismo te son las tinieblas que la luz.

13 З ащото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми.

Porque tú formaste mis entrañas; Tú me hiciste en el vientre de mi madre.

14 Щ е Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това.

Te alabaré; porque formidables, maravillosas son tus obras; Estoy maravillado, Y mi alma lo sabe muy bien.

15 К остите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма.

No fue encubierto de ti mi cuerpo, Bien que en oculto fui formado, Y entretejido en lo más profundo de la tierra.

16 Т воите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.

Mi embrión vieron tus ojos, Y en tu libro estaban escritas todas aquellas cosas Que fueron luego formadas, Sin faltar una de ellas.

17 И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже! Колко голям е броят им!

Cuán preciosos me son, oh Dios, tus pensamientos!!! Cuán grande es la suma de ellos!

18 А ко бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; събуждам ли се, още съм с Тебе.

Si los enumero, se multiplican más que la arena; Despierto, y aún estoy contigo.

19 Н епременно ще поразиш нечестивите, Боже; и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.

De cierto, oh Dios, harás morir al impío; Apartaos, pues, de mí, hombres sanguinarios.

20 З ащото говорят против Тебе нечестиво и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.

Porque blasfemias dicen ellos contra ti; Tus enemigos toman en vano tu nombre.

21 Н е мразя ли, Господи, онези, които мразят Теб? И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?

¿No odio, oh Jehová, a los que te aborrecen, Y me enardezco contra tus enemigos?

22 С ъс съвършена омраза ги мразя, за неприятели ги смятам.

Los aborrezco por completo; Los tengo por enemigos.

23 И зпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; опитай ме и разбери мислите ми;

Examíname, oh Dios, y conoce mi corazón; Pruébame y conoce mis pensamientos;

24 и виж дали има в мене оскърбителен път; и ме води по вечния път.

Y ve si hay en mí camino de perversidad, Y guíame en el camino eterno.