1 В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълваха храма.

In the year of King Uzziah’s death, I saw the Lord sitting on a throne, high and honored. His long clothing spread out and filled the house of God.

2 Н ад Него стояха серафимите, всеки от които имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше краката си и с две летеше.

Seraphim stood above Him, each having six wings. With two he covered his face, and with two he covered his feet, and with two he flew.

3 Т е викаха един през друг: Свят, свят, свят Господ на Силите! Славата Му изпълва цялата земя.

One called out to another and said, “Holy, holy, holy, is the Lord of All. The whole earth is full of His shining-greatness.”

4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на онези, които викаха, и домът се напълни с дим.

And the base of the doorways shook at the voice of him who called out, while the house of God was filled with smoke.

5 Т огава казах: Горко ми, защото загинах; тъй като съм човек с нечисти устни и живея между хора с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

Then I said, “It is bad for me, for I am destroyed! Because I am a man whose lips are unclean. And I live among a people whose lips are unclean. For my eyes have seen the King, the Lord of All.”

6 Т огава при мене долетя един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който беше взел с щипци от олтара.

Then one of the seraphim flew to me, with a burning coal which he had taken from the altar using a special tool.

7 И като го допря до устата ми, каза: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти бе отнето и грехът ти бе умилостивен.

He touched my mouth with it, and said, “See, this has touched your lips, and your guilt is taken away. Your sin is forgiven.”

8 П осле чух гласа на Господа, Който казваше: Кого да изпратя? И кой ще отиде заради Нас? Тогава казах: Ето ме, изпрати мене.

Then I heard the voice of the Lord, saying, “Whom should I send? Who will go for Us?” Then I said, “Here am I. Send me!”

9 Т ой каза: Иди, кажи на този народ: С уши непрекъснато ще чувате, но няма да схванете, и с очи непрекъснато ще гледате, но няма да разберете.

He said, “Go, and tell these people, ‘You hear and hear but do not understand. You look and look but do not see.’

10 Н аправи да закоравее сърцето на този народ и направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, да не би да гледат с очите си и да слушат с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат и да бъдат изцелени.

Make the hearts of these people hard. May their ears hear little and their eyes see little. Or they will see with their eyes and hear with their ears and understand with their hearts, and turn again and be healed.”

11 Т огава казах: Господи, докога? А Той отговори: Докато запустеят градовете, за да няма жител, и къщите, за да няма човек, и страната да запустее съвсем;

Then I said, “Lord, how long?” And He answered, “Until cities are destroyed and empty, and until houses are without people and the land is laid waste.

12 д окато Господ отдалечи хората и напуснатите места сред земята бъдат много.

Until the Lord has taken men far away, and there are many places with no people in the land.

13 Н о още ще остане в нея една десета част и тя ще бъде разорена; но както на теревинта и дъба пънът им остава, когато бъдат отсечени, така светият род ще бъде пънът ѝ.

Yet one tenth part of the people will stay in it. But it will be burned again, like an oak tree whose roots are still there when it is cut down. The holy seed is all that will be left (of Israel).”