1 К ак покри Господ с облак сионовата дъщеря с гнева Си, хвърли от небето долу, на земята, великолепието на Израел. И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!

How the Lord has covered Zion with a cloud in His anger! He has thrown the shining-greatness of Israel from heaven to earth. In the day of His anger He has not remembered the place where He rests His feet.

2 Г оспод изтреби всички Яковови жилища и не пожали; събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; оскверни царството и първенците му.

The Lord has destroyed all the places of Jacob. In His anger He has broken down the strong-places of Judah. He has brought the nation and its leaders down to the ground in shame.

3 В разпаления Си гняв строши всеки Израелев рог; оттегли десницата Си да е срещу неприятеля; и като пламтящ огън, който поглъща всичко наоколо, изгори Яков.

In burning anger He has cut off all the strength of Israel. He would not help us fight against those who hate us. He has burned like a hot fire in Jacob, destroying everything around it.

4 О пъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; и изби всичко, приятно на окото; върху шатъра на сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

He has pulled back His bow string like one who fights against us. He has set His right hand like one who hates us, and has killed all that we liked to see. He has poured out His anger like fire on the tent of Zion.

5 Г оспод се превърна в неприятел; изтреби Израел, изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; и увеличи плача и риданието на Юдовата дъщеря.

The Lord has become like one who hates us. He has destroyed Israel. He has destroyed all its beautiful houses. He has destroyed its strong-places, and has caused much sorrow and crying for the people of Judah.

6 Т ой усилено събори шатъра му като колиба в градина; съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота и в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

He has broken down His house like a garden tent. He has destroyed His chosen meeting place. The Lord has caused the special suppers and Day of Rest to be forgotten in Zion. And He has hated the king and the religious leader in His anger.

7 Г оспод отхвърли жертвеника Си, погнуси се от светилището Си; предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, които вдигнаха шум в дома Господен като в празничен ден.

The Lord has had nothing to do with His altar. He has left His holy place. He has given the walls of her beautiful houses over to those who hate us. They have made a noise in the house of the Lord as on the day of a special supper.

8 Г оспод намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; опъна връвта; не оттегли ръката Си да изтреби; и направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.

The Lord plans to destroy the wall of the people of Zion. He marked how long it was, and has not kept His hand from destroying. He has caused tower and wall to cry in sorrow. They suffer together.

9 П ортите ѝ затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете ѝ; царят и първенците ѝ са между езичниците, където закона го няма; и пророците ѝ не получават видение от Господа.

Her gates have gone down into the ground. He has destroyed and broken her iron pieces. Her king and leaders have been sent among the nations. The Law is no more. And her men who spoke for God have no more special dreams from the Lord.

10 С тарейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища; Йерусалимските девици навеждат главите си до земята.

The leaders of the people of Zion sit quietly on the ground. They have thrown dust on their heads, and have dressed themselves in cloth made from hair. The pure young women of Jerusalem have bowed their heads to the ground.

11 О чите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.

My eyes become weak from crying. My spirit is very troubled. My heart is poured out in sorrow, because my people have been destroyed, and because children and babies fall down weak in the city streets.

12 К азват на майките си: Къде има жито и вино?, когато примират като смъртно ранени по градските улици, когато предават дух в скута на майките си.

They cry to their mothers, “Where is bread and wine?” as they fall down weak in the city streets like a man hurt in battle, and as they die in their mothers’ arms.

13 К акво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, йерусалимска дъще? На кого да те оприлича, за да те утеша, девице, сионова дъще? Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?

What can I say for you? What can I compare you with, O people of Jerusalem? What can I compare you with, that I may comfort you, O pure daughter of Zion? For you have been destroyed as much as the sea is large. And who can heal you?

14 П ророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, а видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.

Your men who speak in God’s name have given you false and foolish dreams. They have not made your sin known, so you could return from where you are held. But they have told you false dreams that have led you the wrong way.

15 В сички, които заминават по пътя, изпляскват с ръце против тебе, подсвиркват и кимват с главите си, поради йерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата, и градът, за който цял свят се радва?

All who pass by clap their hands at you. They make fun of you and shake their heads at the people of Jerusalem, saying, “Is this the city which was called perfect in beauty, the joy of all the earth?”

16 В сичките ти неприятели отвориха широко устата си против тебе; подсвиркват, скърцат със зъбите си и казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.

All who hate you have opened their mouths wide against you. They make fun of you and grind their teeth and say, “We have destroyed her! For sure this is the day we have waited for! We have lived to see it!”

17 Г оспод извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля, възвиси рога на противниците ти.

The Lord has done what He planned. He has done what He had said He would do long ago. He has destroyed without pity. He has caused those who hate you to have joy over you. He has given strength to those who fight against you.

18 С ърцето им извика към Господа: Стено на сионовата дъщеря, проливай като поток сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.

Let your heart cry out to the Lord. O wall of the people of Zion, let your tears flow down like a river day and night. Give yourself no rest. Do not let your eyes stop crying.

19 С тани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, които примират от глад край всички улици.

Get up and cry out in the night, at the beginning of the night hours. Pour out your heart like water before the Lord. Lift up your hands to Him for the lives of your children who are weak with hunger on every street.”

20 В иж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?

See, O Lord, and look! To whom have You done this? Should women eat their children, the little ones they have cared for? Should religious leaders and men of God be killed in the Lord’s holy place?

21 Д ете и старец лежат на земята по пътищата; девиците и младежите ми паднаха от меч; избил си ги в деня на гнева Си; изклал си, без да пожалиш.

The young and the old lie in the dust of the streets. My pure young women and young men have been killed by the sword. You have killed them in the day of Your anger. You have killed without pity.

22 П ризвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; и никой не се отърва, нито остана в деня на гнева Господен; онези, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.

As people are asked to come to a special supper, You have sent trouble on every side. And no one got away or stayed alive in the day of the Lord’s anger. Those I have cared for and brought up have been destroyed by those who hate me.