1 Т огава Соломон събра при себе си в Йерусалим Израелевите старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израелтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

Then King Solomon gathered together the leaders of Israel in front of him in Jerusalem. He gathered together all the heads of the families and the leaders of the fathers’ houses of the sons of Israel. They gathered to bring up the Lord’s special box of the agreement from Zion the city of David.

2 И така всички Израелеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

All the men of Israel gathered to King Solomon at the special supper in the seventh month, Ethanim.

3 А когато дойдоха всички Израелеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

All the leaders of Israel came, and the religious leaders took up the Lord’s special box of the agreement.

4 Т е занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха.

They brought up the Lord’s special box of the agreement, the meeting tent, and all the holy objects which were in the tent. The religious leaders and the Levites brought them up.

5 А цар Соломон и цялото Израелево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

King Solomon and all the people of Israel, who were gathered to him, were with him in front of the special box. They killed so many sheep and cattle on the altar that their number could not be known.

6 Т ака свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите.

Then the religious leaders brought the Lord’s special box of the agreement to its place. They brought it into the most holy place of the house, under the wings of the cherubim.

7 З ащото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

The cherubim spread their wings over the place of the special box. The cherubim made a covering above the special box and its special pieces of wood used for carrying.

8 И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес.

The carrying pieces were so long that the ends of them could be seen from the holy place in front of the most holy place. But they could not be seen from outside. They are there to this day.

9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където Господ сключи завет с израелтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

There was nothing in the special box except the two stone writings which Moses put there at Horeb. There the Lord had made an agreement with the people of Israel when they came out of the land of Egypt.

10 А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния дом,

When the religious leaders came from the holy place, the cloud filled the house of the Lord.

11 т ака че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото Господнята слава изпълни Господния дом.

So the religious leaders were not able to stand there to do their work because of the cloud. For the shining-greatness of the Lord filled the Lord’s house.

12 Т огава Соломон каза: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

Then Solomon said, “The Lord has said that He would live in the thick cloud.

13 А з Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма

I have built You an honored house, a place for You to live forever.” Solomon’s Words to the People

14 П осле царят обърна лицето си и благослови цялото Израелево общество, докато цялото Израелево общество стоеше на крака:

Then the king turned around and prayed that good would come to all the people of Israel, while all the people of Israel stood.

15 Б лагословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид:

He said, “Thanks be to the Lord, the God of Israel. He spoke with His mouth to my father David. And He has kept His promise with His hand, saying,

16 О т деня, когато изведох народа Си Израел от Египет, не избрах измежду всички Израелеви племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израел.

’Since the day I brought My people Israel out of Egypt, I did not choose a city of all the families of Israel in which to build a house that My name might be there. But I chose David to be king over My people Israel.’

17 Б аща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на Господа, Израелевия Бог.

Now it was in the heart of my father David to build a house for the name of the Lord, the God of Israel.

18 Н о Господ каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти.

But the Lord said to my father David, ‘Because it was in your heart to build a house for My name, you did well that it was in your heart.

19 Т и обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми.

But you will not build the house. Your son who will be born to you will build the house for My name.’

20 И така, Господ изпълни словото, което говорѝ. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израелевия престол, както говорѝ Господ, построих дома за името на Господа, Израелевия Бог.

Now the Lord has kept His promise which He made. For I have taken my father David’s place and sit on the throne of Israel, as the Lord promised. And I have built the house for the name of the Lord, the God of Israel.

21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя.

There I have made a place for the special box in which is the agreement of the Lord. He made it when He brought them from the land of Egypt.” Solomon’s Prayer

22 Т огава Соломон застана пред Господния жертвеник пред цялото Израелево общество и като протегна ръцете си към небето, каза:

Then Solomon stood before the altar of the Lord. And in front of all the people of Israel he lifted his hands toward heaven.

23 Г осподи, Боже Израелев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце.

He said, “O Lord, God of Israel, there is no God like You in heaven above or on earth below. You are keeping Your agreement and are showing loving-kindness to Your servants who walk in Your ways with all their heart.

24 Т и си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал - да! Каквото си говорил с устата Си, това си извършил с ръката Си, както се вижда днес.

You have kept Your promise to Your servant, my father David. Yes, You have spoken with Your mouth, and have done it with Your hand, as it is this day.

25 С ега, Господи, Боже Израелев, изпълни спрямо баща ми, слугата Си Давид, онова, което си му обещал с думите: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израелевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мен.

So now, O Lord, God of Israel, keep Your promise to my father David when You said to him, ‘You will not be without a man to sit on the throne of Israel, if only your sons are careful to walk in My ways as you have walked.’

26 И така, сега, Боже Израелев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си, баща ми, Давид.

O God of Israel, let Your Word be made sure, which You have spoken to Your servant, my father David.

27 Н о Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, а колко по-малко този дом, който построих!

“But is it true that God will live on the earth? See, heaven and the highest heaven are not big enough to hold You. How much less this house which I have built!

28 Н о пак погледни благосклонно към молитвата на слугата си и към молбата му, Господи, Боже мой. Послушай вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе.

But keep in mind the prayer of Your servant, O Lord my God. Listen to the cry and to the prayer which Your servant prays to You today.

29 Н ека бъдат очите Ти нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

Open Your eyes night and day toward this house, toward the place of which You have said, ‘My name will be there.’ Listen to the prayer Your servant will pray toward this place.

30 С лушай молбата на слугата Си и на народа Си Израел, когато се молят на това място - да! Слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив.

Listen to the prayer of Your servant and of Your people Israel, when they pray toward this place. Hear in heaven where You live. Hear and forgive.

31 А ко някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и дойде и се закълне пред жертвеника Ти в този дом,

“If a man sins against his neighbor and has to make a promise, and he comes and makes a promise at Your altar in this house,

32 т огава Ти слушай от небето и стори, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконника, възвърни делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

then hear in heaven and act. Judge Your servants. Punish the guilty forever by bringing his actions upon his own head, and free from guilt the one who is right and good, by returning his good to him.

33 К огато народът Ти Израел бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се обърнат към Теб и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в този дом,

“When Your people Israel do not win in battle over those who hate them, because they have sinned against You, but if they turn to You again and call on Your name and pray to You in this house,

34 т огава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израел и ги възвърни в земята, която си дал на бащите им.

then hear in heaven. Forgive the sin of Your people Israel. And return them to the land You gave to their fathers.

35 К огато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

“When the heavens are shut up and give no rain because they have sinned against You, if they pray toward this place and call on Your name and turn from their sin when You bring trouble to them,

36 т огава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израел и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и изпрати дъжд на земята Си, която Си дал в наследство на народа Си.

then hear in heaven. Forgive the sin of Your servants and of Your people Israel. Teach them the good way in which they should walk. And send rain on Your land, which You have given to Your people.

37 А ко настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

“If there is no food in the land, if there is a bad sickness, if there are diseases or locusts or grasshoppers that kill the plants, if the armies of those who hate Your people gather around their cities, or whatever trouble or sickness there is,

38 т огава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек или от целия Ти народ Израел, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом,

whatever prayer is made by any man or by all Your people Israel, each knowing the trouble of his own heart and spreading his hands toward this house,

39 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род),

then hear in heaven where You are. Forgive, and act. Give to each the pay he has earned by all his ways. You know his heart. You alone know the hearts of all the children of men.

40 з а да се боят от Тебе през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

May they fear You all the days they live in the land You have given to our fathers.

41 О ще за чужденеца, който не е от народа Ти Израел, а идва от далечна страна, заради Твоето име

“When a stranger who is not of Your people Israel comes from a far country because of You,

42 ( защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) - когато дойде и се помоли в този дом,

(for they will hear of Your great name and Your powerful hand and Your long arm,) when he comes and prays toward this house,

43 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израел, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.

hear in heaven where You are. Do all the stranger asks of You. So all the peoples of the earth may know Your name and fear You, as do Your people Israel. Then they may know that this house I have built is called by Your name.

44 А ко народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа, като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

“When your people go out to battle against those who hate them, by whatever way You send them, when they pray to the Lord toward the city You have chosen and the house I have built for Your name,

45 т огава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

then hear their prayer and their cry in heaven. See that the right thing is done to them.

46 А ко съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и поробителите им ги заведат като пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

“When they sin against You (for there is no man who does not sin), and You will be angry with them, give them to those who hate them, so they will be taken away to another land, far away or near.

47 в се пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

When they do some thinking in the land where they have been taken, and pray to You in the land of those who hate them, saying, ‘We have sinned and have done wrong and have done bad things,’

48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

if they return to You with all their heart and soul in the land of those who hate them and have taken them there, and if they pray to You toward their land which You have given to their fathers, the city You have chosen, and the house I have built for Your name,

49 т огава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им

then hear their prayer in heaven where You are. See that the right thing is done to them.

50 и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Теб. Умилостиви към тях враговете им, за да им покажат милост;

Forgive Your people who have sinned against You and all the wrong they have done against You. Give them loving-pity in front of those who have taken them away, that they may have loving-pity on them.

51 з ащото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от желязната пещ.

For they are Your people and Your children whom You have brought out of Egypt, from the iron fire-place.

52 И така, нека очите Ти бъдат отворени към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израел, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват;

Let Your eyes be open to the prayer of Your servant and of Your people Israel. Listen to them when they call to You.

53 з ащото Ти, Господи Йехова, си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говорѝ чрез слугата Си Моисей, когато изведе бащите ни от Египет.

For You have divided them from all the peoples of the earth as Your children. You have done what You said You would do through Your servant Moses, when You brought our fathers out of Egypt, O Lord God.” Prayer for Good to Come to the People

54 С лед като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към Господа, стана отпред Господния жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето.

When Solomon had finished praying all this prayer to the Lord, he stood up in front of the altar of the Lord. He had been on his knees with his hands lifted toward heaven.

55 И застана и благослови цялото Израелево общество, като каза:

He stood and prayed with a loud voice that good would come to all the people of Israel who were gathered together. He said,

56 Б лагословен да бъде Господ, Който успокои народа Си Израел според всичко, което е обещал. Не пропадна нито едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей.

“Thanks be to the Lord. He has given rest to His people Israel. He has done all that He promised. Every word has come true of all His good promise, which He promised through His servant Moses.

57 Д ано Господ, нашият Бог, бъде с нас, както е бил с бащите ни. Да не ни изостави, нито да ни отхвърли!

May the Lord our God be with us, as He was with our fathers. May He not leave us alone.

58 Д а преклони сърцата ни към Себе Си, така че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, наредбите и законите, които е заповядал на бащите ни!

May He turn our hearts to Him, to walk in all His ways, and to keep all His Word and all His Laws, which He told our fathers.

59 И тези думи, с които се помолих на Господа, нека бъдат денем и нощем близо до Господа, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израел според всекидневната нужда,

May these words of mine, which I have prayed to the Lord, be near to the Lord our God day and night. May He see that the right thing is done to His servant and His people Israel, day by day as we have need.

60 т ака че всички племена на света да познаят, че Йехова е Бог и няма друг.

Then all the peoples of the earth may know that the Lord is God. There is no other.

61 И така, нека вашите сърца бъдат съвършени спрямо Господа, нашия Бог, за да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

So let your whole heart be true to the Lord our God. Walk in His Laws and keep His Word, just as you are doing today.” The House of God Is Set Apart

62 Т огава царят заедно с целия Израел принесоха жертви пред Господа.

Then the king and all Israel with him gave a gift in worship to the Lord.

63 З а мирни жертви, които принесе на Господа, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израелтяни осветиха Господния дом.

Solomon gave 22, 000 cattle and 120, 000 sheep as a peace gift to the Lord. So the king and all the people of Israel set apart the house of the Lord.

64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом. Там принесе всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. Понеже медният жертвеник, който беше пред Господа, беше твърде малък, за да побере всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси.

The same day the king set apart the center of the open space that was in front of the house of the Lord. For there he gave the burnt gift and the grain gift and the fat of the peace gifts. Because the brass altar before the Lord was too small to hold the burnt gift and the grain gift and the fat of the peace gifts.

65 П о този начин Соломон заедно с целия Израел - голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до Египетския поток - спазваха в онова време празника пред Господа, нашия Бог, седем и седем дни, общо четиринадесет дни.

So Solomon had the special supper at that time, and all Israel with him. There were many people gathered, from the way into Hamath to the river of Egypt. They were before the Lord our God for seven days and seven more days, fourteen days in all.

66 А на осмия ден Соломон разпусна народа. Те благословиха царя и си отидоха в шатрите с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израел.

Solomon sent the people away on the eighth day, and they gave thanks to the king. Then they went to their tents full of joy and glad in their hearts for all the good things the Lord had shown to His servant David and to His people Israel.