1 Т огава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините <домове> на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

Then King Solomon gathered together the leaders of Israel in front of him in Jerusalem. He gathered together all the heads of the families and the leaders of the fathers’ houses of the sons of Israel. They gathered to bring up the Lord’s special box of the agreement from Zion the city of David.

2 И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

All the men of Israel gathered to King Solomon at the special supper in the seventh month, Ethanim.

3 А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

All the leaders of Israel came, and the religious leaders took up the Lord’s special box of the agreement.

4 Т е занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.

They brought up the Lord’s special box of the agreement, the meeting tent, and all the holy objects which were in the tent. The religious leaders and the Levites brought them up.

5 А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

King Solomon and all the people of Israel, who were gathered to him, were with him in front of the special box. They killed so many sheep and cattle on the altar that their number could not be known.

6 Т ака свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

Then the religious leaders brought the Lord’s special box of the agreement to its place. They brought it into the most holy place of the house, under the wings of the cherubim.

7 З ащото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

The cherubim spread their wings over the place of the special box. The cherubim made a covering above the special box and its special pieces of wood used for carrying.

8 И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

The carrying pieces were so long that the ends of them could be seen from the holy place in front of the most holy place. But they could not be seen from outside. They are there to this day.

9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

There was nothing in the special box except the two stone writings which Moses put there at Horeb. There the Lord had made an agreement with the people of Israel when they came out of the land of Egypt.

10 А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;

When the religious leaders came from the holy place, the cloud filled the house of the Lord.

11 т ака щото поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.

So the religious leaders were not able to stand there to do their work because of the cloud. For the shining-greatness of the Lord filled the Lord’s house.

12 Т огава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

Then Solomon said, “The Lord has said that He would live in the thick cloud.

13 А з Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

I have built You an honored house, a place for You to live forever.” Solomon’s Words to the People

14 П осле царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

Then the king turned around and prayed that good would come to all the people of Israel, while all the people of Israel stood.

15 Б лагословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

He said, “Thanks be to the Lord, the God of Israel. He spoke with His mouth to my father David. And He has kept His promise with His hand, saying,

16 О т деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, <гдето> да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.

’Since the day I brought My people Israel out of Egypt, I did not choose a city of all the families of Israel in which to build a house that My name might be there. But I chose David to be king over My people Israel.’

17 И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

Now it was in the heart of my father David to build a house for the name of the Lord, the God of Israel.

18 н о Господ рече на Баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

But the Lord said to my father David, ‘Because it was in your heart to build a house for My name, you did well that it was in your heart.

19 Т и, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дома за името Ми.

But you will not build the house. Your son who will be born to you will build the house for My name.’

20 Г оспод, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

Now the Lord has kept His promise which He made. For I have taken my father David’s place and sit on the throne of Israel, as the Lord promised. And I have built the house for the name of the Lord, the God of Israel.

21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.

There I have made a place for the special box in which is the agreement of the Lord. He made it when He brought them from the land of Egypt.” Solomon’s Prayer

22 Т огава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:

Then Solomon stood before the altar of the Lord. And in front of all the people of Israel he lifted his hands toward heaven.

23 Г осподи Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

He said, “O Lord, God of Israel, there is no God like You in heaven above or on earth below. You are keeping Your agreement and are showing loving-kindness to Your servants who walk in Your ways with all their heart.

24 К ойто си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както <се вижда> днес.

You have kept Your promise to Your servant, my father David. Yes, You have spoken with Your mouth, and have done it with Your hand, as it is this day.

25 С ега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.

So now, O Lord, God of Israel, keep Your promise to my father David when You said to him, ‘You will not be without a man to sit on the throne of Israel, if only your sons are careful to walk in My ways as you have walked.’

26 С ега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.

O God of Israel, let Your Word be made sure, which You have spoken to Your servant, my father David.

27 Н о Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

“But is it true that God will live on the earth? See, heaven and the highest heaven are not big enough to hold You. How much less this house which I have built!

28 Н о пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,

But keep in mind the prayer of Your servant, O Lord my God. Listen to the cry and to the prayer which Your servant prays to You today.

29 з а да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

Open Your eyes night and day toward this house, toward the place of which You have said, ‘My name will be there.’ Listen to the prayer Your servant will pray toward this place.

30 С лушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

Listen to the prayer of Your servant and of Your people Israel, when they pray toward this place. Hear in heaven where You live. Hear and forgive.

31 А ко съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

“If a man sins against his neighbor and has to make a promise, and he comes and makes a promise at Your altar in this house,

32 т огава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.

then hear in heaven and act. Judge Your servants. Punish the guilty forever by bringing his actions upon his own head, and free from guilt the one who is right and good, by returning his good to him.

33 К огато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,

“When Your people Israel do not win in battle over those who hate them, because they have sinned against You, but if they turn to You again and call on Your name and pray to You in this house,

34 т огава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.

then hear in heaven. Forgive the sin of Your people Israel. And return them to the land You gave to their fathers.

35 К огато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

“When the heavens are shut up and give no rain because they have sinned against You, if they pray toward this place and call on Your name and turn from their sin when You bring trouble to them,

36 т огава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

then hear in heaven. Forgive the sin of Your servants and of Your people Israel. Teach them the good way in which they should walk. And send rain on Your land, which You have given to Your people.

37 А ко настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

“If there is no food in the land, if there is a bad sickness, if there are diseases or locusts or grasshoppers that kill the plants, if the armies of those who hate Your people gather around their cities, or whatever trouble or sickness there is,

38 т огава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,

whatever prayer is made by any man or by all Your people Israel, each knowing the trouble of his own heart and spreading his hands toward this house,

39 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),

then hear in heaven where You are. Forgive, and act. Give to each the pay he has earned by all his ways. You know his heart. You alone know the hearts of all the children of men.

40 з а да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

May they fear You all the days they live in the land You have given to our fathers.

41 О ще за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,

“When a stranger who is not of Your people Israel comes from a far country because of You,

42 ( защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,

(for they will hear of Your great name and Your powerful hand and Your long arm,) when he comes and prays toward this house,

43 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.

hear in heaven where You are. Do all the stranger asks of You. So all the peoples of the earth may know Your name and fear You, as do Your people Israel. Then they may know that this house I have built is called by Your name.

44 А ко людете Ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа <като се обърнат> към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

“When your people go out to battle against those who hate them, by whatever way You send them, when they pray to the Lord toward the city You have chosen and the house I have built for Your name,

45 т огава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

then hear their prayer and their cry in heaven. See that the right thing is done to them.

46 А ко Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

“When they sin against You (for there is no man who does not sin), and You will be angry with them, give them to those who hate them, so they will be taken away to another land, far away or near.

47 в се пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда,

When they do some thinking in the land where they have been taken, and pray to You in the land of those who hate them, saying, ‘We have sinned and have done wrong and have done bad things,’

48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят <като се обърнат> към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

if they return to You with all their heart and soul in the land of those who hate them and have taken them there, and if they pray to You toward their land which You have given to their fathers, the city You have chosen, and the house I have built for Your name,

49 т огава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,

then hear their prayer in heaven where You are. See that the right thing is done to them.

50 и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;

Forgive Your people who have sinned against You and all the wrong they have done against You. Give them loving-pity in front of those who have taken them away, that they may have loving-pity on them.

51 з ащото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.

For they are Your people and Your children whom You have brought out of Egypt, from the iron fire-place.

52 Н ека, прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;

Let Your eyes be open to the prayer of Your servant and of Your people Israel. Listen to them when they call to You.

53 з ащото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.

For You have divided them from all the peoples of the earth as Your children. You have done what You said You would do through Your servant Moses, when You brought our fathers out of Egypt, O Lord God.” Prayer for Good to Come to the People

54 И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.

When Solomon had finished praying all this prayer to the Lord, he stood up in front of the altar of the Lord. He had been on his knees with his hands lifted toward heaven.

55 И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:

He stood and prayed with a loud voice that good would come to all the people of Israel who were gathered together. He said,

56 Б лагословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.

“Thanks be to the Lord. He has given rest to His people Israel. He has done all that He promised. Every word has come true of all His good promise, which He promised through His servant Moses.

57 Д ано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!

May the Lord our God be with us, as He was with our fathers. May He not leave us alone.

58 д а преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!

May He turn our hearts to Him, to walk in all His ways, and to keep all His Word and all His Laws, which He told our fathers.

59 И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;

May these words of mine, which I have prayed to the Lord, be near to the Lord our God day and night. May He see that the right thing is done to His servant and His people Israel, day by day as we have need.

60 т ака щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.

Then all the peoples of the earth may know that the Lord is God. There is no other.

61 П рочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както <правите> днес.

So let your whole heart be true to the Lord our God. Walk in His Laws and keep His Word, just as you are doing today.” The House of God Is Set Apart

62 Т огава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.

Then the king and all Israel with him gave a gift in worship to the Lord.

63 З а примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.

Solomon gave 22, 000 cattle and 120, 000 sheep as a peace gift to the Lord. So the king and all the people of Israel set apart the house of the Lord.

64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.

The same day the king set apart the center of the open space that was in front of the house of the Lord. For there he gave the burnt gift and the grain gift and the fat of the peace gifts. Because the brass altar before the Lord was too small to hold the burnt gift and the grain gift and the fat of the peace gifts.

65 П о тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор <събран из местностите> от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.

So Solomon had the special supper at that time, and all Israel with him. There were many people gathered, from the way into Hamath to the river of Egypt. They were before the Lord our God for seven days and seven more days, fourteen days in all.

66 А на осмия ден разпусна людете; и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.

Solomon sent the people away on the eighth day, and they gave thanks to the king. Then they went to their tents full of joy and glad in their hearts for all the good things the Lord had shown to His servant David and to His people Israel.