1 П о това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

Now the people and their wives began to cry in a loud voice against their Jewish brothers.

2 З ащото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

For some said, “We, our sons and our daughters are many. Let us get grain, that we may eat and live.”

3 А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на глада.

And some said, “We are giving up our fields, our grape-vines and our houses, that we might get grain because of no food.”

4 И маше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

Others said, “We have taken money from others to pay the king’s tax on our fields and our grape-vines, and we must pay back this money.

5 Н о пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са <вече> заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго яче, защото други имат нивите и лозята ни.

Our flesh is like the flesh of our brothers. Our children are like their children. Yet we are made to sell our sons and daughters to work for others. Some of our daughters have already been sold and taken away. We cannot do anything, because our fields and vines belong to others.”

6 И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

I was very angry when I heard their cry and these words.

7 Т огава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

I thought about it, and spoke sharp words to the rulers and leaders. I said to them, “You are making the people pay back more money than you give them to use!” So I gathered many people together against them.

8 Н ие според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво <да отговорят>.

And I said to them, “As we have been able, we have bought and freed our Jewish brothers who were sold to the nations. But you would even sell your brothers that they may be sold to us!” They were quiet and could not find a word to say.

9 П ак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

So I said, “What you are doing is not good. Should you not walk in the fear of our God to stop the nations who hate us from putting us to shame?

10 С ъщо и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихвоимство.

I, my brothers and my servants are giving them money and grain. Let us stop making them pay back more than they are given.

11 В ърнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

Return to them this very day their fields, vines, olive trees, and houses. Also return to them one-hundredth part of the money, grain, new wine, and oil, that you have been making them pay.”

12 Т огава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, <чрез които> ги заклех, че ще направят според това обещание.

Then they said, “We will give these back and will ask nothing from them. We will do just as you say.” So I called the religious leaders, and had them promise that they would keep their word.

13 О търсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

I shook out the front of my clothing and said, “So may God shake out every man from his house and from all he has worked for, who does not keep this promise. So may he be shaken out and made empty.” And all the people said, “Let it be so!” and praised the Lord. Then they did as they had promised. Nehemiah Does Not Think of Himself

14 А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата {Еврейски: Яли хляба,} на областен управител.

Also, in the twelve years after I was chosen to be their ruler in the land of Judah, from the twentieth year to the thirty-second year of King Artaxerxes, I and my brothers did not eat the food allowed to the ruler.

15 А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

The rulers who were before me made the people work very hard. They took bread and wine from them, besides forty pieces of silver. Even their servants ruled over the people. But I did not do so because of the fear of God.

16 О ще и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

I also worked on this wall myself, and we did not buy any land. And all my servants were gathered there for the work.

17 П ри това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

Also, there were 150 Jews and leaders at my table, besides those who came to us from the nations that were around us.

18 А това що се готвеше <за мене> всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни <имахме> изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

One bull, six of the best sheep, and birds were made ready for me each day. All kinds of wine were brought in every ten days. Yet for all this I did not make them give me the food allowed to me as ruler, because the work was very hard for these people.

19 П омни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за тия люде.

O my God, remember me for good for all I have done for these people.