1 Т огава Анна се помоли, като казваше: - Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти.

Then Hannah prayed and said, “My heart is happy in the Lord. My strength is honored in the Lord. My mouth speaks with strength against those who hate me, because I have joy in Your saving power.

2 Н яма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог.

There is no one holy like the Lord. For sure, there is no one other than You. There is no rock like our God.

3 Н е продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от Него се претеглят делата.

Speak no more in your pride. Do not let proud talk come out of your mouth. For the Lord is a God Who knows. Actions are weighed by Him.

4 Л ъковете на силните се строшиха; А немощните се препасаха със сила.

The bows of the powerful are broken. But the weak are dressed in strength.

5 С итите се пазариха за хляб; А гладните престанаха <да гладуват. >Ей, и неплодната роди седем, А многодетната изнемощя.

Those who were full go out to work for bread. But those who were hungry are filled. She who could not give birth has given birth to seven. But she who has many children has become weak.

6 Г оспод умъртвява, и съживява; Сваля в ада {Еврейски: Шеол, т.е. място на умрелите.}, и възвежда.

The Lord kills and brings to life. He brings down to the grave, and He raises up.

7 Г оспод осиромашава <човека>, и обогатява; Смирява <човека>, и въздига.

The Lord makes poor and makes rich. He brings low and He lifts up.

8 В ъздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселената.

He lifts the poor from the dust. He lifts those in need from the ashes. He makes them sit with rulers and receive a seat of honor. For what holds the earth belongs to the Lord. He has set the world in its place.

9 Щ е пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек.

He watches over the steps of His good people. But the sinful ones will be made quiet in darkness. For a man will not win by strength.

10 П ротивниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си.

Those who fight with the Lord will be broken to pieces. He will thunder in heaven against them. The Lord will decide about all people to the ends of the earth. He will give strength to His king. He will give power to His chosen one.”

11 Т огава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия.

Elkanah went home to Ramah. But the boy served the Lord with Eli the religious leader. Eli’s Sons

12 А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа.

The sons of Eli were men of no worth. They did not know the Lord.

13 Т ия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка

This is the way the religious leaders acted toward the people. When any man brought an animal to give to the Lord, the religious leader’s servant would come with a meat-hook in his hand, while the meat was hot.

14 и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там.

Then he would put it in the pot. The religious leader would take for himself all that the meat-hook brought up. They did this to all the Israelites who came there to Shiloh.

15 Д аже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово.

And before they burned the fat, the religious leader’s servant would come and say to the man who brought the gift in worship, “Give meat for the religious leader to make ready. For he will not take boiled meat from you, but only meat that has just been killed.”

16 И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и <сетне> си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила.

But if the man says to him, “Let them burn the fat first, then take as much as you want,” then the religious leader’s servant would say, “No, give it to me now; and if not, I will take it from you against your will.”

17 Т ака грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва.

So the sin of the young men was very bad before the Lord. For the men hated the gift of the Lord. Samuel Serves the Lord at Shiloh

18 А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод.

Now Samuel was serving the Lord, even as a boy, wearing a linen vest.

19 И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

Each year his mother would make him a little coat. She would bring it to him when she came with her husband to bring the gift in worship each year.

20 И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си.

Then Eli would pray that good would come to Elkanah and his wife, saying, “May the Lord give you children from this woman in place of the one she gave to the Lord.” Then they would return to their home.

21 И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа.

And the Lord visited Hannah. She gave birth to three sons and two daughters. The boy Samuel grew up to serve the Lord. The Future of Eli’s Sons

22 А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

Now Eli was very old. He heard all that his sons were doing to all Israel, and how they lay with the women who served at the door of the meeting tent.

23 И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде.

And he said to them, “Why do you do such things, the sinful things I hear from all these people?

24 Н едейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници.

No, my sons, the news is not good which I hear from the Lord’s people.

25 А ко съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него {Или: Бог ще го съди.}; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби.

If one man sins against another, God will help make peace for him. But if a man sins against the Lord, who can make peace for him?” Yet they would not listen to what their father said, for it was the Lord’s will to kill them.

26 А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците.

Now the boy Samuel grew and was in favor both with the Lord and with men.

27 Т огава дойде един Божий човек при Илия та му рече: Така казва Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом когато те бяха в Египет у Фараоновия дом?

Then a man of God came to Eli and said to him, “This is what the Lord says. ‘Did I not let Myself be known to those of your father’s family when they were in Egypt being made to work for Pharaoh’s house?

28 И не съм ли избрал него измежду всичките Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на олтара Ми, да гори темян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните?

Did I not choose them from all the families of Israel to be My religious leaders, to go up to My altar, to burn special perfume, and to wear a linen vest before Me? Did I not give all the gifts made by fire of the people of Israel to the family of your father?

29 З ащо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал <да принасят> в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля?

Why do you show no respect to My gifts which I have asked for, and honor your sons more than Me? You make yourselves fat with the best part of every gift given in worship by My people Israel.’

30 З атова Господ Израилевият Бог каза: Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене до века; но сега Господ казва: Далеч от Мене! защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени.

So the Lord God of Israel says, ‘I did promise that those of your family and the family of your father should walk before Me forever.’ But now the Lord says, ‘May this be far from Me. For I will honor those who honor Me. And those who hate Me will not be honored.

31 Е то, идат дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така щото да няма старец в дома ти.

See, the days are coming when I will break your strength and the strength of your father’s family. So there will not be an old man in your family.

32 И посред всичките блага, които ще се дават на Израиля, в жилището Ми ще видиш утеснение {Или: противник.}; и не ще има старец в дома ти до века.

You will see the trouble of My family, even in all the good I do for Israel. And an old man will not be in your family forever.

33 И оня от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките внуци на дома ти ще умират в средна възраст.

But I will not destroy every man of yours from My altar. Some will be left to cry and be filled with sorrow. But all the children of your family will die in their best years.

34 И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офния и Финееса, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат.

This will be the special thing that you will see. Your two sons, Hophni and Phinehas, will both die on the same day.

35 И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.

I will raise up for Myself a faithful religious leader who will act by what is in My heart and mind. I will build him a family to last. And he will walk before My chosen one forever.

36 А всеки, който остане в твоя дом, ще дохожда да му се кланя за малко пари и за един хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.

Everyone who is left in your family will come and bow down to him for a piece of silver or a loaf of bread, and say, “I beg you, put me in one of the religious leader’s places so that I may eat a piece of bread.”’”