1 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

After we were safe on the island, we knew that it was Malta.

2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

The people on the island were very kind to us. It was raining and cold. They made a fire so we could get warm.

3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

Paul had gathered some wood. As he laid it on the fire, a snake came out because of the heat. It held fast to Paul’s hand.

4 А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

When the people of the island saw the snake holding to his hand, they said to each other, “This man is a killer. He was saved from the sea and yet it is not right for him to live.”

5 Н о той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

Paul shook off the snake into the fire. He was not hurt in any way.

6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

The people waited. They thought his hand would get large and he would fall over dead. After watching for a long time, they saw nothing happen to him. Then they changed their minds and said that Paul was a god. The Father of Publius Is Healed

7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

Publius was the head man of the island. He owned land around there. For three days he took us in and gave us everything we needed.

8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

The father of Publius was sick with a stomach sickness. Paul went to see him. He prayed and laid his hands on him and the man was healed.

9 К ато стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

Because of this, other people of the island who were sick came to Paul and were healed.

10 к оито и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

They had great respect for us. When we got into a ship to leave, they gave us everything we needed.

11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

We had stayed on the island three months. Then we left on a ship that had stayed there during the winter. It was from the city of Alexandria. This ship was called the Twin Brothers.

12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

We came to Syracuse and stayed there three days.

13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

From there we went by ship around to the city of Rhegium. After a day a south wind started to blow. On the second day we came to the city of Puteoli.

14 г дето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

We found some Christians there, and they asked us to stay with them. We were there seven days and then went on to the city of Rome.

15 о тгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

When the Christians heard of our coming, they came to meet us. They came as far as the town of Appius and to a place to stay called the Three Stores. When Paul saw them, he thanked God and took courage. Paul Tells Why and How He Has Come

16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

When we got to Rome, Paul was allowed to live where he wanted to. But a soldier was always by his side to watch him.

17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа <ни>, или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

Three days later Paul asked the leaders of the Jews to come to him. When they had gathered together, he said, “Brothers, I have done nothing against our people or the way our early fathers lived. And yet, I was tied with chains in Jerusalem and handed over to the Romans.

18 к оито, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо <достойно> за смърт.

I was put on trial, but they found no reason to put me to death. They would have let me go free.

19 Н о понеже юдеите се възпротивиха <на това>, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

But the Jews did not like this. So I had to ask to be sent to Caesar. It was not because I had anything against my people.

20 П о тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

The reason I have asked you to come is to tell you this. It is because of the hope of the Jewish nation that I am tied in these chains.”

21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

They said to Paul, “We have had no letters from Judea about you. No Jew who has come here has ever said anything bad about you.

22 Н о желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

We would like to hear from you what you believe. As for this new religion, all we know is that everyone is talking against it.”

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

They planned to meet him on a certain day. Many people came to the place where he stayed. He preached to them about the holy nation of God. He tried to get them to put their trust in Jesus Christ by preaching from the Law of Moses and from the writings of the early preachers. From morning until night he spoke to them.

24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

Some of them believed his teaching. Others did not believe.

25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

As they left, they did not agree with each other. Then Paul said, “The Holy Spirit spoke the truth to your early fathers through the early preacher Isaiah.

26 " Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

He said, ‘Go to these people and say, “You will hear and never understand, you will look and never see,

27 З ащото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

because these people have hearts that have become fat. They do not hear well with their ears. They have closed their eyes so their eyes do not see and their ears do not hear and their minds do not understand and they do not turn to Me and let Me heal them.”’

28 З атуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

“I want you to know that the Good News of God of knowing how to be saved from the punishment of sin has been sent to the people who are not Jews. And they will listen to it!”

29

After he had said these things, the Jews went away and argued with each other.

30 А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

Paul paid money to live in a house by himself for two years. He was happy for all who came to see him.

31 к ато проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.

He kept on preaching about the holy nation of God. He taught about the Lord Jesus Christ without fear. No one stopped him.