1 Н о след като се закрепи царството на Ровоама, и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него и целия Израил.

When King Rehoboam’s nation had been made strong, he and all Israel turned away from the Law of the Lord.

2 И понеже бяха престъпили пред Господа, затова, в петата година на Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим

After Rehoboam had been king for five years, King Shishak of Egypt came to fight against Jerusalem. This happened because they had not been faithful to the Lord.

3 с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет, ливийци, сукияни {Или, троглодити.} и етиопяни, бяха безбройни.

Shishak came with 1, 200 war-wagons and 60, 000 horsemen. And the people who came with him from Egypt were too many to number. There were Libyans, Sukkites, and Ethiopians.

4 И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Ерусалим.

He took the strong cities of Judah and came as far as Jerusalem.

5 Т огава пророк Семаия дойде при Ровоама и при Юдовите първенци, които се бяха събрали в Ерусалим, поради <нахлуването на> Сисака, та им рече: Така казва Господ: Вие оставихте Мене; затова и Аз оставих вас в ръката на Сисака.

Then Shemaiah the man of God came to Rehoboam and the princes of Judah who had gathered at Jerusalem because of Shishak. He said to them, “The Lord says, ‘You have left Me. So I have left you to Shishak.’”

6 П о това Израилевите първенци и царят се смириха, и казаха: Праведен е Господ.

So the princes of Israel and the king put away their pride and said, “The Lord is right and good.”

7 А когато видя Господ, че се смириха, Господното слово дойде към Семаия и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисака.

The Lord saw that they had put away their pride. And the word of the Lord came to Shemaiah, saying, “They have put away their pride. I will not destroy them. But I will give them some help. My anger will not be poured out on Jerusalem by the power of Shishak.

8 О баче те ще му станат слуги, за да познаят <що е> да слугуват на Мене и <що> да слугуват на земните царства.

But they will be made to work for him. In this way they may learn the difference between My work and the work of the kings of the countries.”

9 И тъй, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим, та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил.

So King Shishak of Egypt came and fought against Jerusalem. He took the riches of the Lord’s house and the riches of the king’s house. He took everything. He even took the battle-coverings of gold which Solomon had made.

10 ( А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.

King Rehoboam made battle-coverings of brass in their place. And he put them in the care of the captains of the soldiers who watched the door of the king’s house.

11 И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите дохождаха та ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите).

Every time the king went into the house of the Lord, the soldiers came and carried the coverings. Then they returned them to the soldiers’ room.

12 И като се смири <Ровоам>, гневът на Господа се отвърна от него, та да не го погуби съвсем; па и в Юда <се намираше> някакво добро.

When Rehoboam put away his pride, the Lord’s anger turned away from him. He was not destroyed. And things were good in Judah. The End of Rehoboam’s Rule

13 Т ака цар Ровоам се закрепи в Ерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам бе четиридесет и една година на възраст; и царува седемнадесет години в Ерусалим, града който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

So King Rehoboam became strong in Jerusalem and ruled. He was forty-one years old when he began to rule. And he ruled in Jerusalem for seventeen years. This was the city the Lord had chosen from all the families of Israel to put His name there. The name of Rehoboam’s mother was Naamah the Ammonitess.

14 А той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.

And he did what was sinful, because he did not follow the Lord with all his heart.

15 А делата на Ровоама, първите и последните, не са ли написани в книгите на пророка Семаия и на гледача Идо за архивите? А между Ровоама и Еровоама имаше постоянни войни.

The acts of Rehoboam, from first to last, are written in the writings of Shemaiah the man of God and of Iddo the man who told what would happen in the future. Wars were always being fought between Rehoboam and Jeroboam.

16 И Ровоам заспа с бащите си и погребан биде в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Авия.

Rehoboam died and was buried in the city of David. His son Abijah became king in his place.