1 Т огава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе?

David came to Ahimelech the religious leader at Nob. Ahimelech came shaking in fear to meet David, and said to him, “Why are you alone? Why is no one with you?”

2 И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза ми: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място.

David said to Ahimelech the religious leader, “The king has given me something to do. And he has said to me, ‘Let no one know anything about what I have sent you to do.’ I have told the young men to meet at a certain place.

3 А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира.

Now, what do you have ready? Give me five loaves of bread, or whatever you may have.”

4 И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб; но има осветени хлябове, - ако момците са се въздържали поне от жени.

The religious leader answered David, “I only have bread which has been set apart as holy, if only the young men have kept themselves from women.”

5 И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и <хлябът> е някак си общ, още повече понеже <друг хляб> се освещава днес в съда.

And David told the religious leader, “For sure women have been kept from us while we have traveled. The bodies of the young men are holy even on everyday trips. How much more they are today!”

6 И тъй свещеникът му даде осветените <хлябове>; защото нямаше там друг хляб освен присътствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите.

So the religious leader gave him holy bread. For there was no bread there but the bread before the Lord. It was taken from before the Lord, so hot bread could be put in its place.

7 ( А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.)

Now one of Saul’s servants happened to be there that day. His name was Doeg the Edomite, the head of Saul’s shepherds.

8 Д авид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна.

David said to Ahimelech, “Do you have a spear or a sword? I did not bring my sword or any spears with me, because I had to hurry to do the king’s work.”

9 И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него, дай ми го.

The religious leader said, “The sword is here that belonged to Goliath the Philistine, whom you killed in the valley of Elah. See, it is behind the linen vest, with a cloth around it. Take it, if you will. For it is the only one here.” And David said, “There is none like it. Give it to me.”

10 Т ака в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус.

Then David got up and ran that day from Saul. He went to Achish king of Gath.

11 А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди?

The servants of Achish said to him, “Is this not David the king of the land? Did they not sing to each other about him as they danced, saying, ‘Saul has killed his thousands, and David his ten thousands’?”

12 И Давид като пазеше тия думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

David took these words to heart, and was very much afraid of Achish king of Gath.

13 З атова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

So he changed the way he acted in front of them. He pretended to be crazy while he was with them. He made marks on the doors of the gate. He let his spit run down into the hair of his face.

14 Т огава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене?

Then Achish said to his servants, “See, you see the man is crazy. Why have you brought him to me?

15 М алко ли са моите луди {Еврейски: Липса от луди ли имам аз.}, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

Do I need any crazy men, that you bring this one to act crazy in front of me? Will this one come into my house?”