1 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

Again there was a day when the sons of God came to show themselves before the Lord. And Satan came with them also to show himself before the Lord.

2 И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

The Lord said to Satan, “Where have you come from?” Satan answered the Lord and said, “From traveling around the earth and walking around on it.”

3 П осле Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

The Lord said to Satan, “Have you thought about My servant Job? For there is no one like him on the earth. He is without blame, a man who is right and good. He fears God and turns away from sin. He still holds to his good ways, even when I allowed you to go against him, and to destroy him for no reason.”

4 А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

Satan answered the Lord and said, “Skin for skin! Yes, all that a man has he will give for his life.

5 Н о простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

Put out Your hand now and touch his bone and his flesh, and he will curse You to Your face.”

6 И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

So the Lord said to Satan, “See, he is in your power. Only do not kill him.”

7 Т огава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

Then Satan went out from the Lord. And he made very bad sores come on Job from the bottom of his foot to the top of his head.

8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

Job took a piece of a broken pot to try to cut off the sores while he sat among the ashes.

9 Т огава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

Then his wife said to him, “Do you still hold on to your faith? Curse God and die!”

10 А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

But he said to her, “You speak as one of the foolish women would speak. Should we receive good from God and not receive trouble?” In all this Job did not sin with his lips. Job’s Friends Come to Him

11 А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

Now when Job’s three friends heard of all this trouble that had come upon him, they came each from his own place. They were Eliphaz the Temanite, Bildad the Shuhite, and Zophar the Naamathite. They agreed to meet together to come to share Job’s sorrow and comfort him.

12 И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си <като я хвърлиха> към небето.

And when they looked up from far away and saw how different he looked, they cried in loud voices. They tore their clothing and threw dust over their heads toward the sky.

13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

Then they sat down on the ground with him for seven days and seven nights. No one said a word to him, for they saw that his suffering was very bad.