1 И , ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади.

A man of God came from Judah to Bethel by the word of the Lord. Jeroboam was standing by the altar to burn special perfume.

2 И <човекът> извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе.

The man cried against the altar by the word of the Lord, and said, “O altar, altar, this is what the Lord says. ‘See, a son will be born to the family of David. His name will be Josiah. On you he will burn the religious leaders of the high places who burn special perfume on you. Human bones will be burned on you.’”

3 И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

He gave a special thing to be seen the same day. He said, “This is what the Lord says will be seen. ‘See, the altar will be broken in two. And the ashes on it will be poured out.’”

4 А , когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си.

When King Jeroboam heard the words the man of God cried against the altar in Bethel, he put out his hand from the altar, saying, “Take hold of him!” But his hand which he put out against him dried up. So he could not pull it back to himself.

5 С ъщо и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово.

The altar was broken in two and the ashes were poured out. It was the special thing to see that happened just as the man of God said it would by the word of the Lord.

6 Т огава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред.

The king said to the man of God, “I beg you, ask for the favor of the Lord your God. Pray for me, that my hand may be made well again.” So the man of God asked for the Lord’s favor. And the king’s hand was made well again. It became as it was before.

7 Т огава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък.

Then the king said to the man of God, “Come home with me and have something to eat to make yourself strong again. And I will pay you.”

8 Н о Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

But the man of God said to the king, “I would not go with you if you were to give me half your house. I would not eat bread or drink water in this place.

9 з ащото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб <там>, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл.

For the word of the Lord said to me, ‘You must not eat bread or drink water or return by the way you came.’”

10 Т ака той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил.

So he went another way. He did not return by the way he came to Bethel. The Death of the Man of God

11 А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя.

Now an old man who spoke for God was living in Bethel. His sons came and told him all the things which the man of God had done that day in Bethel. And they told their father the words which the man had spoken to the king.

12 И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда.

Their father said to them, “Which way did he go?” Now his sons had seen the way which the man of God who came from Judah had gone.

13 Т ой, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна,

Then he said to his sons, “Get the donkey ready for me.” So they got the donkey ready for him, and he went away on it.

14 о тиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: Аз съм.

He went after the man of God and found him sitting under an oak tree. He said to him, “Are you the man of God who came from Judah?” And he said, “I am.”

15 Т огава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб.

Then he said to him, “Come home with me and eat bread.”

16 А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място;

And he said, “I cannot return with you or go with you. I will not eat bread or drink water with you in this place.

17 з ащото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл.

For I was told by the word of the Lord, ‘Do not eat bread or drink water there. Do not return by the way you came.’”

18 А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. <Обаче> той го лъжеше.

And he said to him, “I am a man who speaks for God like you. An angel spoke to me by the word of the Lord, saying, ‘Bring him back with you to your house, that he may eat bread and drink water.’” But he lied to him.

19 И тъй, <човекът> се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода.

So he returned with him, and ate bread in his house, and drank water.

20 А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал,

As they were sitting down at the table, the word of the Lord came to the man who spoke for God who had brought him back.

21 т а извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог,

And he cried to the man of God who came from Judah, saying, “This is what the Lord says, ‘You have not obeyed the word of the Lord. You have not done what the Lord your God told you to do.

22 н о се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода <там, затова> тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти.

You have returned and eaten bread and drunk water in the place the Lord said to you, “Eat no bread and drink no water.” So now your body will not come to the grave of your fathers.’”

23 И след като <човекът> беше ял хляб и пил, <старият пророк> оседла осела на пророка, когото бе върнал.

And after he had eaten bread and drunk, he got the donkey ready for the man of God whom he had brought back.

24 А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото.

When he had gone, a lion met him on the way and killed him. His body was thrown on the road, with the donkey standing beside it. The lion stood beside the body also.

25 И , ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето живееше старият пророк.

Then men passed by and saw the body thrown on the road, and the lion standing beside the body. So they came and told about it in the city where the old man who spoke for God lived.

26 А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори.

When the man who spoke for God who had brought him back from the way heard about it, he said, “It is the man of God. He did not obey the word of the Lord. So the Lord has given him to the lion, which has torn him and killed him. It was done as had been spoken to him by the word of the Lord.”

27 Т огава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

Then he said to his sons, “Get the donkey ready for me.” And they got it ready.

28 И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела.

Then he went and found his body thrown on the road with the donkey and the lion standing beside it. The lion had not eaten the body or torn the donkey.

29 И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе.

So the man who spoke for God picked up the body of the man of God and laid it on the donkey, and returned with it to the city. He had sorrow for him and buried him.

30 И положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, <казвайки>: Уви, брате мой!

He laid his body in his own grave, and they had sorrow for him, saying, “O, my brother!”

31 И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости;

After he had buried him, he said to his sons, “When I die, bury me in the grave where the man of God is buried. Lay my bones beside his bones.

32 з ащото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.

For what he cried by the word of the Lord against the altar in Bethel and against all the houses of the high places in the cities of Samaria will happen for sure.” Jeroboam’s Sinful Way

33 Н о след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

After this, Jeroboam did not return from his sinful way. Again he made religious leaders of the high places from among all the people. He set apart any of them who were willing to be religious leaders of the high places.

34 И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

This became the sin of the family of Jeroboam, that caused it to be cut off and destroyed from the earth.