1 В тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него.

In the thirty-sixth year of Asa’s rule, King Baasha of Israel came to fight against Judah. He began building a wall around Ramah to stop anyone from going out or coming in to King Asa of Judah.

2 Т огава Аса извади сребро и злато из съкровищата на Господния дом и на царската къща та прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да рекат:

Then Asa took silver and gold from the store-rooms of the house of the Lord and the king’s house. He sent them to King Ben-hadad of Syria, who lived in Damascus, saying,

3 Н ека има договор между мене и тебе, <както е имало> между баща ми и твоя баща; ето пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене.

“Let there be an agreement between you and me, as between my father and your father. See, I have sent you silver and gold. Go and break your agreement with King Baasha of Israel so that he will leave me.”

4 И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове.

Ben-hadad listened to King Asa. He sent the captains of his armies against the cities of Israel. They destroyed Ijon, Dan, Abelmaim, and all the store-cities of Naphtali.

5 А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си.

When Baasha heard about it, he stopped building the wall around Ramah.

6 Т огава цар Аса взе целия Юда, та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

Then King Asa brought all the people of Judah. And they carried away the stones and wood of the wall which Baasha had been building around Ramah. Asa used them to build Geba and Mizpah. Hanani’s Words to Asa

7 А в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избегна из ръката ти.

At that time Hanani the man of God came to King Asa of Judah and said to him, “You have put your trust in the king of Syria and not in the Lord your God. So the army of the king of Syria got away from you.

8 Е тиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.

Were not the Ethiopians and the Libyans a very large army with war-wagons? But because you trusted in the Lord, He gave them into your hand.

9 З ащото очите на Господа се обръщат {Еврейски: Тичат.} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено <разположени> към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни.

For the eyes of the Lord move over all the earth so that He may give strength to those whose whole heart is given to Him. You have done a foolish thing. So from now on you will have wars.”

10 П о това, Аса се разгневи на гледача та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете.

Then Asa was angry with the man of God. He put him in prison because he was angry at him for this. And Asa made it hard for some of the people at the same time. The End of Asa’s Rule

11 И , ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

Now the acts of Asa, from first to last, are written in the Book of the Kings of Judah and Israel.

12 А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите.

A disease came into Asa’s feet in the thirty-ninth year of his rule. His disease was bad. But even in his disease, he did not trust in the Lord, but in the doctors.

13 И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си.

So Asa slept with his fathers. He died in the forty-first year of his rule.

14 И погребаха го в гроба, който си бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло пълно с благоухания и с различни аптекарски <аромати;> и изгориха за него твърде много <аромати>.

They buried him in his own grave which he had cut out for himself in the city of David. They laid him in the place of rest which he had filled with different kinds of spices mixed by those who work with perfumes. And they made a very big fire in his honor.