1 С лед това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26: 7.} дойдоха да воюват против Иосафата.

After this the men of Moab, and Ammon, and some of the Meunites, came to make war against Jehoshaphat.

2 Т огава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд <Соленото> море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).

Some men came and told Jehoshaphat, “Very many people are coming against you from the other side of the sea, from Syria. See, they are in Hazazon-tamar (that is, Engedi).”

3 А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.

Jehoshaphat was afraid and decided to call on the Lord. He made a special time of not eating in all Judah.

4 И юдейците се събраха за да искат <помощ> от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.

And Judah gathered together to pray for help from the Lord. They came to the Lord from all the cities of Judah to call on the Lord.

5 И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:

Jehoshaphat stood among the people of Judah and Jerusalem, in the house of the Lord, in front of the new open space.

6 Г осподи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?

Then he said, “O Lord, the God of our fathers, are You not God in heaven? Do You not rule over all the nations? Power and strength are in Your hand, so that no one is able to stand against You.

7 Н е беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?

O our God, did You not make the people of this land leave so that Your people Israel could have it and give it to the children of Your friend Abraham forever?

8 И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:

And they have lived in it. They have built You a holy place in it for Your name, saying,

9 А ко ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

‘If what is bad comes upon us, fighting, hard times, disease, or no food, we will stand in front of this house. And we will stand before You, (for Your name is in this house). We will cry to You in our trouble. And You will hear and take us out of trouble.’

10 И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -

Now see the men of Ammon and Moab and Mount Seir, whom You did not let Israel fight when they came from the land of Egypt. (They turned aside from them and did not destroy them.)

11 е то как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

Look how they are paying us back. They are coming to make us leave Your land which You have given to us.

12 Б оже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.

O our God, will You not punish them? For we have no power against all these men who are coming against us. We do not know what to do. But our eyes look to You.”

13 А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.

And all the men of Judah were standing before the Lord, with their babies, their wives, and their children.

14 Т огава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а <Захария бе> син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:

Then the Spirit of the Lord came upon Jahaziel the son of Zechariah, the son of Benaiah, the son of Jeiel, the son of Mattaniah, the Levite of the sons of Asaph, as he stood among the people.

15 С лушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.

He said, “Listen, all Judah, the people of Jerusalem, and King Jehoshaphat. The Lord says to you, ‘Do not be afraid or troubled because of these many men. For the battle is not yours but God’s.

16 С лезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

Go down to fight them tomorrow. See, they will come up by the hill of Ziz. You will find them at the end of the valley, in front of the desert of Jeruel.

17 Н е ще да е потребно вие да се биете в тоя <бой>; поставете се, застанете, и вижте със себе си <извършеното> от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

You will not need to fight in this battle. Just stand still in your places and see the saving power of the Lord work for you, O Judah and Jerusalem.’ Do not be afraid or troubled. Go out against them tomorrow, for the Lord is with you.”

18 Т огава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.

Then Jehoshaphat put his face to the ground. And all Judah and the people of Jerusalem fell down in worship before the Lord.

19 И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.

The Levites, of the Kohathites and Korahites, stood up to praise the Lord God of Israel, with a very loud voice.

20 И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.

They got up early in the morning and went out to the desert of Tekoa. When they went out, Jehoshaphat stood and said, “Listen to me, O Judah and people of Jerusalem. Trust in the Lord your God, and you will be made strong. Trust in the men who speak for Him, and you will do well.”

21 Т огава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на <Неговата> светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

When he had spoken with the people, he called those who sang to the Lord and those who praised Him in holy clothing. They went out in front of the army and said, “Give thanks to the Lord. For His loving-kindness lasts forever.”

22 И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против <ония от> хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.

When they began to sing and praise, the Lord set traps against the men of Ammon, Moab, and Mount Seir, who had come against Judah. So they were destroyed.

23 З ащото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

The men of Ammon and Moab fought against the people of Mount Seir, and killed all of them. And when they finished with the people of Seir, they all helped to kill each other.

24 А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.

Judah came to the place where they could look out over the desert. When they looked toward the armies, they saw that dead bodies were lying on the ground. No one had been left alive.

25 И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.

So Jehoshaphat and his people came to take away what they wanted from them. They found cattle, many good things, clothing, and things of great worth, which they took for themselves. There was more than they could carry. It took them three days to take all the things, because there was so much.

26 А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, <и така се нарича> до днес.

They gathered together in the Valley of Beracah on the fourth day. There they praised and thanked the Lord. So the name of that place has been the Valley of Beracah to this day.

27 Т огава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил <с поражението> на неприятелите им.

Then every man of Judah and Jerusalem returned, with Jehoshaphat leading them. They returned to Jerusalem with joy. For the Lord had filled them with joy by saving them from those who hated them.

28 И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.

They came to the house of the Lord in Jerusalem with horns and different kinds of harps.

29 И страх от Бога обзе всичките царства на <околните> страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.

And the fear of God came upon all the nations of the lands, when they heard that the Lord had fought against those who hate Israel.

30 И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.

So the nation of Jehoshaphat was at peace. His God gave him rest on all sides. The End of Jehoshaphat’s Rule

31 Т ака Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

So Jehoshaphat ruled over Judah. He was thirty-five years old when he became king. And he ruled in Jerusalem for twenty-five years. His mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

32 Т ой ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.

Jehoshaphat walked in the way of his father Asa, and did not leave it. He did what was right in the eyes of the Lord.

33 В исоките места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.

But the high places were not taken away. The people had not yet set their hearts on the God of their fathers.

34 А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.

The rest of the acts of Jehoshaphat, from first to last, are written in the story of Jehu the son of Hanani, which is written in the Book of the Kings of Israel.

35 А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

After this King Jehoshaphat of Judah joined with King Ahaziah of Israel who was very sinful.

36 С дружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

He joined him in making ships to go to Tarshish. They made the ships in Ezion-geber.

37 Т огава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.

Then Eliezer the son of Dodavahu of Mareshah told what would happen against Jehoshaphat, saying, “Because you have joined with Ahaziah, the Lord will destroy what you have made.” So the ships were wrecked, and could not go to Tarshish.