1 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

Now Abraham was old. He had lived many years. And the Lord had brought good to Abraham in every way.

2 р ече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

Abraham said to the oldest servant in his house and the one who took care of all that he owned, “Place your hand under my hip,

3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

and I will have you promise by the Lord, the God of heaven and earth. Promise that you will not take a wife for my son from the daughters of the Canaanites, who live around me.

4 н о да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и <от там> да вземеш жена за сина ми Исаака.

But go to my country and to those of my family. Take a wife for my son Isaac from there.”

5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

The servant said to Abraham, “What if the woman will not be willing to follow me to this land? Should I take your son to the land you came from?”

6 Н о Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

Abraham said to him, “Make sure that you do not take my son there.

7 Г оспод, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

The Lord, the God of heaven, Who took me from my father’s house and from the land of my birth, spoke to me and promised me. He said, ‘I will give this land to your children and to their children’s children.’ He will send His angel in front of you. And you will take a wife for my son from there.

8 Н о ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

But if the woman is not willing to follow you, then you will be free from this promise to me. Only do not take my son there.”

9 Т огава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

So the servant placed his hand under the hip of Abraham, and he promised to do this.

10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

Then the servant took ten of Abraham’s camels and left. He took with him all kinds of gifts from Abraham. Then he went to the city of Nahor in Mesopotamia.

11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

He made the camels get down on their knees outside the city by the well of water in the evening. It was the time when women go out to get water.

12 Т огава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

He said, “O Lord, the God of my boss Abraham, let all go well for me today. Show loving-kindness to my boss Abraham.

13 Е то, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

See, I am standing here by the well of water. And the daughters of the men of the city are coming out to get water.

14 Н ека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

If I say to a girl, ‘Let down your jar so that I may drink,’ and she answers, ‘Drink, and I will give water to your camels also,’ let her be the one whom You have chosen for your servant Isaac. I will know by this that You have shown loving-kindness to my boss.”

15 Д окато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

Before he had finished speaking, Rebekah came out, the daughter of Bethuel, the son of Milcah and Nahor, the brother of Abraham. She had a jar on her shoulder.

16 М омата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

The girl was very beautiful and had never lain with a man. She went down to the well, filled her jar and came up.

17 А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

Then the servant ran to meet her. He said, “Let me drink a little water from your jar.”

18 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

She said, “Drink, my lord.” And she was quick to lift her jar to her hand and give him a drink.

19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

When she had finished giving him a drink, she said, “I will get water for your camels also, until they have finished drinking.”

20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

She was quick to empty her jar into the animals’ drinking place. Then she ran to the well for more water, and got enough for all his camels.

21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

The man was quiet and watched her, waiting to know if the Lord had made all go well or not during his visit.

22 К ато напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

When the camels had finished drinking, the man took a heavy gold ring and two heavy gold objects to wear on her arms.

23 Ч ия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

He said, “Whose daughter are you? Tell me, is there a place for us to stay in your father’s house?”

24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

She said to him, “I am the daughter of Bethuel, the son of Milcah and Nahor.”

25 Р ече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

She also said, “We have both enough straw and food, and a place to stay.”

26 Т огава човекът се наведе та се поклони на Господа.

Then the man bowed low and worshiped the Lord.

27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

He said, “Honor and thanks be to the Lord, the God of my boss Abraham. He has not kept His loving-kindness and His truth from my boss. He has led me in the way to the house of my boss’s brothers.”

28 А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

Then the girl ran and told about all this to those in her mother’s house.

29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

Rebekah had a brother whose name was Laban. And Laban ran outside to the man at the well.

30 З ащото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

When he saw the gold objects his sister was wearing, and heard his sister Rebekah saying, “This is what the man said to me,” he went to the man. He saw him standing by the camels at the well.

31 И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

Laban said, “Come in, you who receive good from the Lord! Why do you stand outside? I have made the house ready, and a place for the camels.”

32 И тъй, човекът влезе в къщи; а <Лаван> разтовари камилите <му> и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

So the man came into the house. Laban took the load off the camels, and gave them straw and food. He got water to wash the feet of Abraham’s servant and the feet of the men who were with him.

33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А <Лаван> рече: Казвай.

Then food was set in front of the man to eat. But he said, “I will not eat until I have told you why I came here.” Laban said, “Tell it.”

34 Т огава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

So he said, “I am Abraham’s servant.

35 Г оспод е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

And the Lord has brought much good to my boss. He has become rich. The Lord has given him flocks and cattle, silver and gold, men and women servants, and camels and donkeys.

36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

My boss’s wife Sarah gave birth to my boss’s son when she was very old. And he has given him all he has.

37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

“My boss made me promise, saying, ‘Do not take a wife for my son from the daughters of the Canaanites, in whose land I live.

38 Н о да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и <от там> да вземеш жена за сина ми.

But go to my father’s house, to those of my family, and take a wife for my son there.’

39 И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

I said to my owner, ‘What if the woman will not follow me?’

40 Н о той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

He said to me, ‘The Lord, Whom I have always obeyed, will send His angel with you to make all go well during your visit there. You will take a wife for my son from those of my family and from my father’s house.

41 & lt;Само> тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

Then you will be free from your promise to me. When you come to those of my family, and if they do not give her to you, then you will be free from your promise to me.’

42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

“So I came to the well today. I said, ‘O Lord, the God of my boss Abraham, may all go well during my visit here.

43 е то, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

See, I am standing by the well of water. If I say to the girl who comes out for water, “Let me drink a little water from your jar,”

44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

and she says, “You drink, and I will get water for your camels also,” then let her be the woman whom the Lord has chosen for my boss’s son.’

45 Д окато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

Before I had finished speaking in my heart, Rebekah came out with her jar on her shoulder. She went down to the well and got water. I asked her, ‘Let me drink.’

46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

And she was quick to take down her jar from her shoulder. She said, ‘Drink, and I will give water to your camels also.’ So I drank and she gave water to the camels also.

47 Т огава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: <Аз съм> дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

Then I asked her, ‘Whose daughter are you?’ She said, ‘The daughter of Bethuel the son of Milcah and Nahor.’ And I put the gold objects on her nose and arms.

48 И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

Then I bowed low and worshiped the Lord. I gave honor and thanks to the Lord, the God of my boss Abraham. For He had led me in the right way to take the daughter of my boss’s brother for his son.

49 С ега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, <пак> ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

So now if you will show kindness and be true to my boss, tell me. And if not, tell me so I may know which way to turn.”

50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

Then Laban and Bethuel answered, “This thing comes from the Lord. We cannot speak for or against it.

51 Е то Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

See, Rebekah is in front of you. Take her and go. Let her be the wife of your boss’s son, as the Lord has spoken.”

52 К ато чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

When Abraham’s servant heard their words, he put his face to the ground before the Lord.

53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

He brought out things made of silver and gold, and clothes, and gave them to Rebekah. He gave things of much worth to her brother and mother also.

54 П одир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, <слугата> рече: Изпратете ме при господаря ми.

Then he and the men with him ate and drank and stayed the night there. When they got up in the morning, he said, “Send me away to my boss.”

55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

But her brother and her mother said, “Let the girl stay with us a few days, at least ten. Then she may go.”

56 Н о той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

But he said to them, “Do not make me stay any more days, since the Lord has made my way go well. Send me away so I may go to my boss.”

57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

They said, “We will call the girl and ask her what she wants to do.”

58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

They called Rebekah and asked her, “Will you go with this man?” And she said, “I will go.”

59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

So they sent away their sister Rebekah and her nurse. They went with Abraham’s servant and the men who were with him.

60 И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

They prayed that good would come to Rebekah, and said to her, “You are our sister. May you become the mother of millions. May your children and all their children’s children after them take over the cities of those who hate them.”

61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

Then Rebekah and her servants got up on the camels and followed the man. So the servant of Abraham took Rebekah and left.

62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

Now Isaac had come from Beerlahairoi, and was living in the Negev.

63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

Isaac had gone out to pray in the field in the evening. He looked up and saw that camels were coming.

64 С ъщо и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

And Rebekah looked up and saw Isaac. She got off the camel

65 З ащото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

and said to Abraham’s servant, “Who is that man walking in the field to meet us?” Abraham’s servant said, “He is my boss.” So she took a cloth and covered her face.

66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

The servant told Isaac all the things he had done.

67 Т огава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след <смъртта> на майка си.

Then Isaac brought Rebekah into his mother Sarah’s tent, and she became his wife. And he loved her. So Isaac found comfort after his mother’s death.