1 ( По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

O my people, hear my teaching. Listen to the words of my mouth.

2 Щ е отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

I will open my mouth in picture-stories. I will tell things which have been kept secret from long ago,

3 Т ова, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

which we have heard and known because our fathers have told us.

4 Н яма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

We will not hide them from their children. But we will tell the children-to-come the praises of the Lord, and of His power and the great things He has done.

5 З ащото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

For He has made His will known to Jacob. He made the Law in Israel, which He told our fathers to teach their children.

6 З а да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,

So the children-to-come might know, even the children yet to be born. So they may rise up and tell it to their children.

7 З а да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

Then they would put their trust in God and not forget the works of God. And they would keep His Law.

8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

They would not be like their fathers, who were not right with God and would not obey Him or be faithful to Him.

9 Е фремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

The sons of Ephraim were ready with their bows. But they turned away in the day of fighting.

10 Н е опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

They did not keep the agreement of God. And they would not walk in His Law.

11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

They forgot what He had done and His great works that He had shown them.

12 П ред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

He did powerful works in front of their fathers, in the land of Egypt, in the field of Zoan.

13 Р аздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

He divided the sea and made them pass through it. He made the water stand up like a wall.

14 В оди ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

He led them with the cloud during the day, and with a light of fire during the night.

15 Р азцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.

He broke the rocks in the desert, and gave them water as if it flowed from the sea.

16 И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

He made water come out of the rock. He made the water flow down like rivers.

17 Н о те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

But they still kept on sinning against Him. They did not obey the Most High in the desert.

18 С ъс сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

They tested God in their hearts by asking for the food they wanted.

19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

Then they spoke against God, saying, “Can God set a table in the desert?

20 Е то, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

See, He hit the rock and water poured out and rivers flowed over. Can He give bread also? Will He give meat to His people?”

21 З атова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

The Lord was full of anger when He heard them. And a fire was set against Jacob. His anger went up against Israel,

22 З ащото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.

because they did not believe in God. They did not trust in Him to save them.

23 П ри все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

Yet He spoke to the clouds above, and opened the doors of heaven.

24 Т а им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

He sent down bread from heaven for them to eat. He gave them food from heaven.

25 В секи ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

Men ate the bread of angels. He sent them all the food they could eat.

26 П одигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

He made the east wind blow in the heavens. And He brought in the south wind by His power.

27 Н аваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;

He sent meat down on them like dust, winged birds like the sand of the sea.

28 И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.

He let them fall in the place where they were staying, all around their tents.

29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

So they ate until they were full. He gave them what they wanted.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

But before they had eaten all they wanted, even while it was still in their mouths,

31 Г невът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

the anger of God came upon them. And He killed the strongest of them. He cut down the young men of Israel.

32 П ри всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

But still they kept on sinning. They did not believe in His powerful works.

33 З атова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

So He made their days come to nothing. He made their years end in fear all at once.

34 К огато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

When He killed some of them, the others would look for Him. They returned and looked for God.

35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

They remembered that God was their rock, and that the Most High God was the One Who set them free.

36 Н о с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

But they gave Him false honor with their mouth. They lied to Him with their tongue.

37 З ащото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

For their heart was not right toward Him. They were not faithful to His agreement.

38 Н о Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

But He showed them loving-kindness and forgave their sins. He did not destroy them. He held back His anger many times. He did not let all of His anger loose.

39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

He remembered that they were only flesh, a wind that passes and does not return.

40 К олко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

How many times they went against Him in the desert, and gave Him sorrow in that empty land!

41 К ато изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

They put God to the test again and again, and troubled the Holy One of Israel.

42 Н е си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

They did not remember His power and the day He saved them from those who hated them,

43 К ак показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

when He did His powerful works in Egypt and showed His greatness in the field of Zoan.

44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

He changed their rivers into blood. They could not drink from their rivers.

45 & lt;Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

He sent many flies among them that ate them, and frogs that destroyed them.

46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

He gave their fields of food to the grasshopper, and all they worked for to the locust.

47 & lt;Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

He destroyed their vines with hail, and their sycamore trees with cold.

48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

He killed their cattle with hail and lightning.

49 & lt;Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

He sent them His burning anger and trouble. He sent a group of angels to bring trouble and sorrow to them.

50 И зравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

He made a straight path for His anger. He did not save their soul from death. But He gave their lives over to all these troubles.

51 & lt;Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,

He killed all the first-born in Egypt, the first children of their strength in the tents of Ham.

52 А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

But He brought His people out like sheep. And He led them like a flock in the desert.

53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето <ги> покри;

He led them and kept them safe, so they were not afraid. But the sea covered those who hated them.

54 & lt;Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

He brought them to His holy land, to the hill country His right hand had taken.

55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

He drove out the nations before them. He gave them parts of the land for a gift. And He made the families of Israel live in their tents.

56 Н о въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,

But they tempted and went against the Most High God. They did not keep His Law.

57 Н о връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

They turned away and acted without faith like their fathers. They were like a bow that cannot be trusted.

58 З ащото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

They made Him angry with their sinful places of worship. And they made Him jealous with their false gods.

59 Ч у Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

God was very angry when He heard them, and He hated Israel.

60 Т ъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

He left the holy tent at Shiloh, the tent He had set up among men.

61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

And He let His strength be taken. He put His greatness into the hands of those who hated Israel.

62 Т оже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

He allowed His people to be killed with the sword. And He was very angry with those who belong to Him.

63 О гън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

Fire burned up their young men. And their young women had no wedding songs.

64 С вещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

Their religious leaders fell by the sword. And the women who lost their husbands could not cry.

65 Т огава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;

Then the Lord woke up as if from sleep, like a strong man wild with wine.

66 И , като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

He beat back those who hated Him. And He put them to shame forever.

67 П ри това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

He turned away from the tent of Joseph. He did not choose the family of Ephraim,

68 Н о избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

but chose the family of Judah, Mount Zion which He loved.

69 С ъгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

He built His holy place like the high mountains, like the earth He has built forever.

70 И збра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

He chose David, His servant and took him from the flocks of sheep.

71 О тподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

He brought him from caring for the sheep and their lambs to being the shepherd of Jacob His people, and Israel who belongs to Him.

72 Т ака той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

So David was their shepherd with a heart that was right, and led them with good hands and wisdom.