1 Т огава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир.

“Then we turned and went into the desert by the way of the Red Sea, as the Lord said to me. We went around Mount Seir for many days.

2 П осле Господ ми говори казвайки:

And the Lord said to me,

3 Д оволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север.

‘You have traveled around this mountain long enough. Now turn north.

4 И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре;

Tell the people, “You will pass through the land of your brothers the sons of Esau who live in Seir. They will be afraid of you, so be very careful.

5 д а се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение.

Do not make them angry. For I will not give you any of their land, not even enough for a foot to step on. I have given Mount Seir to Esau for his own.

6 С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

You will pay them with money for the food you eat. And you will pay them with money for the water you drink.

7 з ащото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

For the Lord your God has brought good to you in all you have done. He knows about your traveling through this big desert. The Lord your God has been with you these forty years. You have not been without a thing.”’

8 Т ака минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня.

“So we moved on from our brothers the sons of Esau who live in Seir, away from the Arabah road, away from Elath and Ezion-geber. We turned and went by the way of the desert of Moab.

9 Т огава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

Then the Lord said to me, ‘Do not bring trouble to Moab or fight them in war. For I will not give you any of their land for your own. I have given Ar to the children of Lot for their own.’

10 ( А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите.

(The Emim had lived there before. These people were many and powerful, and as tall as the Anakim.

11 И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими.

They are known as Rephaim also, like the Anakim. But the Moabites call them Emim.

12 С ъщо и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.)

The Horites once lived in Seir also. But the sons of Esau took their place. They destroyed them and took the land for themselves, as Israel did to the land which the Lord gave them for their own.)

13 С танете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

‘Now get up and go over the river Zered.’ So we went over the river Zered.

14 В ремето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ.

It was thirty-eight years from the time we left Kadesh-barnea until we crossed over the river Zered. By that time all the men of war among us had died, as the Lord had said they would.

15 О ще Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха.

The hand of the Lord was against them, to destroy them within their tents until they were all dead.

16 А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете,

“When all the men of war had died from among the people,

17 Г оспод ми говори, казвайки:

the Lord said to me,

18 Д нес ти ще преминеш Ар, моавската граница;

‘Today you will cross over Ar and into Moab.

19 и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

But when you come near the land of the sons of Ammon, do not bring them trouble or make them angry. For I will not give you any of the land of the sons of Ammon for your own. Because I have given it to the sons of Lot for their own.’

20 ( Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

(It is known as the land of the Rephaim also. For Rephaim once lived in it. But the Amorites call them Zamzummin,

21 л юде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им;

a people as great, as many and as tall as the Anakim. But the Lord destroyed them, and the sons of Ammon took their place and lived in their land.

22 & lt;за тях направи>, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, <гдето са и> до днес;

It was as He did for the sons of Esau, who live in Seir. He destroyed the Horites, and the sons of Esau took their place and live in their land even to this day.

23 и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.)

And the Caphtorim who came from Caphtor destroyed the Avvim who lived in towns as far as Gaza. Then they lived in their place.)

24 С танете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него.

‘Now rise up and go on your way. Pass through the valley of Arnon. See, I have given you Sihon the Amorite, king of Heshbon, and his land. Begin to take it for your own, and fight with him in battle.

25 Д нес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху <всичките> племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе.

This day I will begin to put much fear of you upon the nations everywhere under the heavens. When they hear about you, they will shake with fear and be filled with trouble because of you.’ Battle with King Sihon

26 И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

“So I sent men carrying news from the desert of Kedemoth to Sihon king of Heshbon with words of peace. They said,

27 Н ека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво.

‘Let me pass through your land. I will travel only on the road. I will not turn to the right or to the left.

28 С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина,

You will sell me food for money so I may eat, and give me water for money so I may drink. Only let me pass through on foot

29 ( както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава.

as the sons of Esau did for us in Seir and the Moabites in Ar. Do this until I cross over the Jordan into the land the Lord our God is giving us.’

30 О баче есевонският цар Сион не склони да заминем през <земята> му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както <е и до> днес.

But Sihon king of Heshbon was not willing to let us pass through his land. For the Lord your God made his spirit and heart hard, so He might give him into your hand, as he is today.

31 А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш.

Then the Lord said to me, ‘See, I have begun to give Sihon and his land to you. Begin to take it for your own, so you may live in it.’

32 Т огава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса.

“Then Sihon and all his people came out to meet us in battle at Jahaz.

33 И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде.

The Lord our God gave him to us. We won the fight against him, his sons and all his people.

34 В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един.

So we took all his cities at that time, and destroyed every man, woman and child in them. We left no one alive.

35 П ленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме.

We took only the animals for our own, and the things that were left behind in the cities.

36 О т Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас.

There was no city too strong for us, from Aroer by the valley of Arnon, and from the city which is in the valley, as far as Gilead. The Lord our God gave all to us.

37 С амо към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.

Only you did not go near the land of the sons of Ammon, all along the river Jabbok and the cities of the hill country. You did not go where the Lord our God told us not to go.