1 Т ака също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:

Then Moses said to the heads of the families of the sons of Israel, “This is what the Lord has said.

2 К огато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.

If a man makes a promise to the Lord, or swears that he will keep his promise, he must not break his word. He must do all that he said he would do.

3 Т оже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже <себе си> със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,

If a woman makes a promise to the Lord, and swears to keep her promise in her father’s house when she is young,

4 и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.

and if her father hears her promise and how she has sworn to keep it, and says nothing to her, then all her promises must be kept. She must keep every promise she has sworn to keep.

5 Н о ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.

But if her father does not allow her to keep her promise on the day he hears of it, then she does not need to keep any of the promises she has sworn to keep. The Lord will forgive her because her father would not allow it.

6 Н о ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си,

“If she gets married and has promises to keep because of what she swore without thinking,

7 и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

and if her husband hears of it and says nothing to her on the day he hears, then she must keep the promises she has sworn to keep.

8 Н о ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.

But if on the day he hears of it, her husband does not allow her to keep her promise, then she will not have to keep the promise that she had sworn to keep when she was not thinking. The Lord will forgive her.

9 О брек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея.

“A woman whose husband has died or left her must keep the promises she has sworn to keep.

10 Н о ако <една жена> е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,

But if she has made a promise in her husband’s house, and she has sworn to keep a promise there

11 и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.

and if her husband hears of it, and does not go against her or say anything to her, then she must keep all the promises she had sworn to keep.

12 Н о ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

But if her husband does not allow her to keep her promises on the day he hears of them, then she does not have to keep the promises she had sworn to keep. If her husband will not let her keep them, the Lord will forgive her.

13 М ъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;

“Her husband has the right to have her keep, or not keep, any promise she has sworn to keep.

14 н о ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.

But if her husband says nothing to her from day to day, then she must keep all her promises. He made her promises so they could not be changed, because he said nothing to her on the day he heard of them.

15 Н о ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.

But if he will not allow her to keep her promises after he has heard of them, then her guilt will be on him.”

16 Т ия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, <да се пазят> между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, <относно обреците>.

These are the Laws which the Lord told Moses, between a man and his wife, and between a father and his daughter, while she is young and in her father’s house.