1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.

After this Job opened his mouth and cursed the day he was born.

2 И ов, проговаряйки, рече: -

He said,

3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

“Let the day be lost on which I was born, and the night which said, ‘A boy is born.’

4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

May that day be darkness. May God above not care for it. May light not shine on it.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Let darkness and a heavy shadow take it for their own. Let a cloud come upon it. Let the darkness of the day bring fear upon it.

6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

As for that night, let darkness take hold of it. Let it not have joy among the days of the year. Let it not come into the number of months.

7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Yes, let that night be alone and empty. Let no sound of joy come into it.

8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Let those curse it who curse the day, who are able to wake up the Leviathan.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Let the early morning stars be made dark. Let it wait for light but have none. Do not let it see the light of day.

10 З ащото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

Because it did not keep my mother from giving birth to me, or hide trouble from my eyes.

11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

“Why did I not die at birth? Why did I not come from my mother and die?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

Why did the knees receive me, or why the breasts, that I should have milk?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

For now I would have lain down and been quiet. I would have slept then. I would have been at rest,

14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

with kings and wise men of the earth who built cities for themselves that are now destroyed.

15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

I would have been at rest with princes who had gold, who filled their houses with silver.

16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

Why did I not die before I was born, hidden and put away, as babies that never see the light?

17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

There the troubles of the sinful stop. There the tired are at rest.

18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

Those in prison are at rest together. They do not hear the voice of the one who rules over their work.

19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

The small and the great are there. And the servant is free from his owner.

20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

“Why is light given to him who suffers? Why is life given to those who feel sad in their soul?

21 К оито копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

They wait for death, but there is none. They dig for it more than for hidden riches.

22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

They are filled with much joy and are glad, when they find the grave.

23 & lt;Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

Why is light given to a man whose way is hidden, and around whom God has built a wall?

24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

For I cry inside myself in front of my food. My cries pour out like water.

25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

What I was afraid of has come upon me. What filled me with fear has happened.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

I am not at rest, and I am not quiet. I have no rest, but only trouble.”