1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.

2 И ов, проговаряйки, рече: -

3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

10 З ащото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

21 К оито копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

23 & lt;Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.