1 ( По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си {Еврейски: Със славата си.}.

2 С ъбуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.

3 Щ е Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

4 З ащото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност <стига> до облаците.

5 В ъзнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти <нека бъде> по цялата земя.

6 З а да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.

7 Б ог говори със светостта Си; <затова>, аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

8 М ой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

9 М оав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.

10 К ой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

11 Н е Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш <вече>, о Боже, с войските ни?

12 П омогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.

13 Ч рез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.