1 Н аправих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 З ащото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Н е е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Н е вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 А ко съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

6 ( <Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 А ко се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 Т о нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 А ко се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 Т о нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 З ащото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 П онеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 А ко съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 Т о какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 О ня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

16 А ко съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 И ли съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

18 ( Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

19 А ко съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 А ко съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 Т о да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 З ащото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 А ко съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 А ко съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 А ко, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 С е е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

29 А ко съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

30 ( Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

31 А ко хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 ( Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 А ко съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 П онеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

35 ( О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

36 Е то, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Щ ях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

38 А ко нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 А ко съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Т огава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.