1 И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата <стража> и садукеите надойдоха върху тях,

2 в ъзмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, <в името на> Исуса, възкресението на мъртвите.

3 И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

4 А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на <повярвалите> мъже стигна до пет хиляди.

5 И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

6 и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

7 И като поставиха <Петра и Иоана> насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

8 Т огава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

9 а ко ни изпитвате днес за едно благодеяние <сторено> на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

10 д а знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това <име> тоя <човек> стои пред вас здрав.

11 Т ой е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.

13 А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

14 А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

15 З атова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

16 К акво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

17 Н о за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

18 П рочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

20 з ащото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

21 А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

22 З ащото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

24 А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

25 Т и чрез Светия Дух, <говорещ> чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?

26 О пълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".

27 З ащото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,

28 з а да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30 д окато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

31 И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един <от тях> не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33 И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34 П а и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36 Т ака Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

37 к ато имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.