1 И Елиу пак проговаряйки рече:
2 С лушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
3 З ащото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
4 Н ека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
5 З ащото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
6 В ъпреки правото ми <считан> съм <за> лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
7 К ой човек е като Иова, Който укорява <Бога>, както пие вода,
8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
9 З ащото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
10 С лушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
11 З ащото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
12 Н аистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
13 К ой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14 А ко прилепи Той сърцето Си <само> към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си,
15 Т о ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
16 С ега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
17 Щ е властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18 К ойто казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
19 К ойто не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
20 В една минута умират - да! в полунощ; Людете <им> се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка.
21 З ащото очите на <Бога> са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
22 Н яма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
23 П онеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
24 Б ез <дълго> изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
25 П рочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
26 У дря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители,
27 П онеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
28 Т ака че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично <да ли е сторено това> спрямо народ или спрямо един човек, -
30 З а да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
31 З ащото, ако някой каже на Бога: Понесох <наказание> без да съм сторил зло;
32 К аквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -
33 Т о трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, <казва Бог>, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
34 Р азумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, <ще каже:>
35 И ов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
36 Ж еланието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
37 З ащото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.