1 З а Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, <защото> биде превзет; Мисгав се посрами, <защото> биде разтрошен.

2 М оав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, <като казаха>: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

3 Г лас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

4 М оав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

5 З ащото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на <жертвите на> разрушение.

6 Б ягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

7 З ащото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

8 И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

9 Д айте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.

10 П роклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

11 М оав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал <като вино> на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

12 З атова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

13 И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

14 К ак казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

15 М оав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха <да бъдат> заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

16 П огибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

17 В сички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

18 Д ъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно <място>; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

19 Ж ителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

20 М оав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

21 С ъдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

22 Д евон, Нево и Вет-девлатаим,

23 К ириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,

24 К ариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

25 Р огът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

26 О пийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

27 З ащото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

28 М оавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

29 Ч ухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.

30 А з зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

31 З атова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

32 О , лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

33 О тне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче <грозде> с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

34 П оради вопъла на Есевон, <който стигна> до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

35 П ри това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

36 З атова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

37 З ащото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

38 П о всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

39 К ак се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

40 З ащото така казва Господ: Ето, <неприятелят> ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

41 Г радовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

42 И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

43 С трах, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

44 К ойто избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

45 О ния, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните <борци>.

46 Г орко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

47 Н о при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.