1 К ой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.

2 А з <те съветвам> да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

3 Н е бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска,

4 Т ъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

5 К ойто пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, <че има> и време и съдба <за непокорството>.

6 П онеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

7 П онеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

8 Н яма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

9 В сичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, <Че има> време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

10 П ри това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.

11 П онеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

12 А ко и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

13 А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, <които ще бъдат> като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

14 И ма една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

15 З атова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През <всичките дни> на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

16 К огато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

17 Т огава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;