1 А Исус отиде на Елеонския хълм.

2 И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

3 И книжниците и фарисеите доведоха една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

4 У чителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

5 А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

6 И това казаха да Го изпитват, за да имат за <какво> да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

7 Н о като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.

8 И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

9 А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите <и следваха> до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

10 И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, ? Никой ли не те осъди?

11 И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

12 Т огава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

13 З атова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

14 И сус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, <пак> свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

15 В ие съдите по плът; Аз не съдя никого.

16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз <съм>, и Отец, Който Ме е изпратил.

17 И в закона, да, във вашия <закон> е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

18 А з съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

19 Т огава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

20 Т ия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

21 И пак им рече <Исус>: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

22 З атова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

23 И рече им: Вие сте от тия, <които> са долу; Аз съм от ония, <които> са <горе>. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

24 П о тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм <това, което казвам>, в греховете си ще умрете.

25 Т е, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

26 М ного нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

27 Т е не разбраха, че им говореше за Отца.

28 Т огава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм <това което казвам>, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.

29 И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.

30 К огато говореше това, мнозина повярваха в Него.

31 Т огава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици;

32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.

33 О тговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни.

34 И сус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха.

35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно.

36 П рочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

37 З ная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас.

38 А з говоря това, което съм видял у <Моя> Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.

39 Т е в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите.

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил.

41 В ие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога.

42 И сус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.

43 З ащо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение.

44 В ие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на <лъжата> баща.

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате.

46 К ой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате?

47 К ойто е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.

48 Ю деите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс?

49 И сус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

50 Н о Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди.

51 И стина, истина ви казвам, ако някой опази Моето учение, няма да види смърт до века.

52 Ю деите Му рекоха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт до века.

53 Н има Ти си по-голям от баща ни Авраама, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?

54 И сус отговори: Ако славя Аз Себе Си, славата Ми е нищо; Отец Ми е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог;

55 и <пак> не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако река, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз го познавам и пазя словото Му.

56 Б аща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва.

57 Ю деите Му рекоха: Петдесет години още нямаш, и Авраам ли си видял?

58 И сус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, Аз съм.

59 Т огава взеха камъни да хвърлят върху Му; но Исус се скри и излезе от храма,.