1 ( По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

2 Н е! в сърцето <си> вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

3 О ще от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

4 Я дът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, <който> затиква ушите си,

5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

6 Б оже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

7 Н ека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

8 Н ека изчезнат като охлюв, който се разтопява; <Като> пометниче на жена, нека не видят слънцето.

9 П реди да усетят котлите ви <огъня от> тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

10 П раведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

11 Т ъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.