1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

2 З ащото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 М ежду храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

5 Б яха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

7 Р евяха между храстите. Събираха се под тръните;

8 Б езумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

10 Г нусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

11 Т ъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

12 О тдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

13 Р азвалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

14 И дат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

15 У жаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

18 & lt;Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

19 & lt;Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

22 И здигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

27 Ч ервата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

29 С танах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

30 К ожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

31 & lt;Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.