1 С лед това Иов отвори устата си та прокле деня си.

After this opened Job his mouth, and cursed his day.

2 И ов, проговаряйки, рече: -

And Job spake, and said,

3 Д а погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

Let the day perish wherein I was born, and the night in which it was said, There is a man child conceived.

4 Д а бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

Let that day be darkness; let not God regard it from above, neither let the light shine upon it.

5 Т ъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

Let darkness and the shadow of death stain it; let a cloud dwell upon it; let the blackness of the day terrify it.

6 Т ъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

As for that night, let darkness seize upon it; let it not be joined unto the days of the year, let it not come into the number of the months.

7 Е то, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

Lo, let that night be solitary, let no joyful voice come therein.

8 Д а я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

Let them curse it that curse the day, who are ready to raise up their mourning.

9 Д а изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

Let the stars of the twilight thereof be dark; let it look for light, but have none; neither let it see the dawning of the day:

10 З ащото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

Because it shut not up the doors of my mother's womb, nor hid sorrow from mine eyes.

11 З ащо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

Why died I not from the womb? why did I not give up the ghost when I came out of the belly?

12 З ащо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

Why did the knees prevent me? or why the breasts that I should suck?

13 З ащото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

For now should I have lain still and been quiet, I should have slept: then had I been at rest,

14 З аедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

With kings and counsellors of the earth, which build desolate places for themselves;

15 И ли с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

Or with princes that had gold, who filled their houses with silver:

16 И ли, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

Or as an hidden untimely birth I had not been; as infants which never saw light.

17 Т ам нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

There the wicked cease from troubling; and there the weary be at rest.

18 З аедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

There the prisoners rest together; they hear not the voice of the oppressor.

19 Т ам са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

The small and great are there; and the servant is free from his master.

20 З ащо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

Wherefore is light given to him that is in misery, and life unto the bitter in soul;

21 К оито копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

Which long for death, but it cometh not; and dig for it more than for hid treasures;

22 К оито се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

Which rejoice exceedingly, and are glad, when they can find the grave?

23 & lt;Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

Why is light given to a man whose way is hid, and whom God hath hedged in?

24 З ащото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

For my sighing cometh before I eat, and my roarings are poured out like the waters.

25 З ащото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

For the thing which I greatly feared is come upon me, and that which I was afraid of is come unto me.

26 Н е бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

I was not in safety, neither had I rest, neither was I quiet; yet trouble came.