1 И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.

وَبَعدَ أنْ خَرَجنا مِنْ هَذا كُلِّهِ سالِمِينَ، عَلِمنا أنَّ الجَزِيرَةَ تُدعَى مالْطَةَ.

2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.

وَقَدْ أظهَرَ لَنا أهلُ الجَزِيرَةِ لُطفاً غَيرَ عادِيٍّ. فَرَحَّبُوا بِنا جَمِيعاً، وَأشعَلُوا لَنا ناراً لِأنَّ السَّماءَ بَدَأتْ تُمطِرُ وَكانَ الجَوُّ بارِداً.

3 И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.

وَجَمَعَ بُولُسُ كَومَةً مِنَ العِصِيِّ، وَراحَ يَضَعُها عَلَى النّارِ. فَخَرَجَتْ أفعَى سامَّةٌ بِسَبَبِ الحَرِّ، وَالتَفَّتْ عَلَى يَدِهِ.

4 А туземците, като видяха змията, как висеше на ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.

فَلَمّا رَأى سُكّانُ الجَزِيرَةِ الأفعَى مُدَلّاةً مِنْ يَدِهِ، قالُوا بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: «لا بُدَّ أنَّ هَذا الرَّجُلَ قاتِلٌ، فَمَعْ أنَّهُ نَجا مِنَ البَحرِ، إلّا أنَّ «العَدلَ» لَنْ يَسمَحَ لَهُ بِأنْ يَعِيشَ.»

5 Н о той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.

أمّا بُولُسُ فَنَفَضَ الأفعَى مِنْ يَدِهِ إلَى النّارِ، وَلَمْ يُصِبهُ أيُّ أذَىً.

6 А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.

فَتَوَقَّعُوا أنْ يَتَوَرَّمَ أوْ أنْ يَسقُطَ مَيِّتاً، لَكِنَّهُمْ بَعدَ انتِظارٍ طَوِيلٍ لَمْ يَرَوا شَيئاً غَيْرَ عادِيٍّ يَحدُثُ لَهُ. فَغَيَّرُوا رَأيَهُمْ وَقالُوا إنَّهُ إلَهٌ!

7 А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

وَكانَتْ قُربَ ذَلِكَ المَكانِ حُقُولٌ لِرَجُلٍ اسْمُهُ بُوبلِيُوسَ، وَهُوَ أحَدُ وُجَهاءِ تِلْكَ المِنطَقَةِ. فَرَحَّبَ بِنا فِي بَيتِهِ، وَاستَضافَنا بِكُلِّ كَرَمٍ ثَلاثَةَ أيّامٍ.

8 И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

وَكانَ وَالِدُ بُوبلِيُوسَ طَرِيحَ الفِراشِ، مُصاباً بِحُمَّى وَإسْهالٍ دامٍ. فَدَخَلَ بُولُسُ لِيَزُورَهُ. وَبَعدَ أنْ صَلَّى، وَضَعَ يَدَيهِ عَلَيهِ وَشَفاهُ.

9 К ато стана това, и другите от острова, които имаха болести дохождаха и се изцеляваха;

فَلَمّا حَدَثَ هَذا، جاءَ بِقِيَّةُ المَرضَى فِي الجَزِيرَةِ وَشُفُوا.

10 к оито и ни показваха много почести, и, когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.

وَأكرَمُونا بِهَدايا كَثِيرَةٍ. وَلَمّا أبحَرنا زَوَّدُونا بِما نَحتاجُ. بُولُسُ يَذهَبُ إلَى رُوما

11 И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.

وَبَعدَ ثَلاثَةِ أشهُرٍ، أبْحَرْنا فِي سَفِينَةٍ إسكَندَرِيَّةٍ كانَتْ قَدْ قَضَتِ الشِّتاءَ فِي الجَزِيرَةِ. وَكانَ فِي مُقَدِّمَتِها عَلامَةُ الْجَوزاءِ: «الإلَهانِ التَّوأمانِ.»

12 И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.

فَوَصَلْنا إلَى سِراكُوستا وَمَكَثنا هُناكَ ثَلاثَةَ أيّامٍ.

13 И оттам, като лъкатушехме, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,

وَمِنْ هُناكَ أبحَرنا وَوَصَلنا إلَى رِيغُونَ. وَبَعدَ يَومٍ واحِدٍ هَبَّتْ رِيحٌ جَنُوبِيَّةٌ، وَفِي اليَومِ التّالِي وَصَلنا إلَى بُوطيُولِي.

14 г дето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим,

وَهُناكَ عَثَرنا عَلَى بَعضِ الإخوَةِ، فَطَلَبُوا إلَينا أنْ نَبقَى مَعَهُمْ سَبعَةَ أيّامٍ. وَهَكَذا وَصَلنا إلَى رُوما.

15 о тгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

وَكانَ الإخوَةُ هُناكَ قَدْ سَمِعُوا أخبارَنا، وَجاءُوا إلَى سُوقِ أبِيُّوسَ وَمِنطَقَةِ الحاناتِ الثَّلاثِ لاستِقبالِنا. فَلَمّا رَآهُمْ بُولُسُ، شَكَرَ اللهَ وَتَشَجَّعَ. بُولُسُ فِي رُوما

16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запрените на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.

وَلَمّا وَصَلنا إلَى رُوما، سُمِحَ لِبُولُسَ بِأنْ يُقيمَ وَحدَهُ مَعَ جُندِيٍّ يَحرُسُهُ.

17 И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа <ни>, или против бащините обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;

وَبَعدَ ثَلاثَةِ أيّامٍ دَعا بُولُسُ قادَةَ اليَهُودِ لِلاجتِماعِ. فَلَمّا اجتَمَعُوا، قالَ لَهُمْ: «أيُّها الإخوَةُ، رُغمَ إنِّي لَمْ أفعَلْ شَيئاً ضِدَّ شَعبِنا أوْ ضِدَّ عاداتِ آبائِنا، إلّا أنِّي أسلِمتُ لِلرُّومانِ كَسَجِينٍ فِي القُدسِ.

18 к оито, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо <достойно> за смърт.

فَاسْتَجوَبُونِي وَأرادُوا إخلاءَ سَبِيلِي، لِأنِّي لَمْ أرتَكِبْ جُرماً يَستَحِقُّ عُقُوبَةُ المَوتِ.

19 Н о понеже юдеите се възпротивиха <на това>, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

لَكِنْ عِندَما اعتَرَضَ اليَهُودُ، اضطُرِرتُ لِرَفعِ قَضِيَّتِي إلَى القَيصَرِ. فَلَمْ يَكُنْ هَذا لِأنَّنِي أُرِيدُ أنْ أشتَكِيَ عَلَى شَعبِي.

20 П о тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.

وَهَذا هُوَ ما دَعانِي إلَى أنْ أطلُبَ رُؤيَتَكُمْ وَالتَّحَدُّثَ إلَيكُمْ. فَأنا مُقَيَّدٌ بِهَذِهِ السِّلسِلَةِ لِأنِّي أُومِنُ بِرَجاءِ بَنِي إسرائِيلَ.

21 А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.

فَقالُوا لَهُ: «لَمْ نَتَلَقَّ أيَّةَ رَسائِلَ مِنْ إقلِيمِ اليَهُودِيَّةِ عَنكَ. وَلَمْ يَذكُرْ أوْ يَقُلْ لَنا أيٌّ مِنَ الإخوَةِ الَّذِينَ وَصَلُوا مِنْ هُناكَ شَيئاً سَيِّئاً عَنكَ.

22 Н о желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.

لَكِنَّنا نَوَدُّ أنْ نَسمَعَ مِنكَ لِنَعرِفَ ما تَعتَقِدُهُ. فَنَحنُ نَعرِفُ أنَّ هَذا المَذهَبَ يُنتَقَدُ فِي كُلِّ مَكانٍ.»

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.

فَحَدَّدُوا يَوماً آخَرَ لِلِقائِهِ. وَجاءُوا إلَيهِ فِي مَكانِ إقامَتِهِ بِأعدادٍ كَبِيرَةٍ. فَشَرَحَ لَهُمْ وَشَهِدَ لَهُمْ عَنْ مَلَكُوتِ اللهِ. وَحاوَلَ أنْ يُقنِعَهُمْ بِحَقِيقَةِ يَسُوعَ مِنْ شَرِيعَةِ مُوسَى وَمِنْ كُتُبِ الأنبِياءِ. وَظَلَّ يَتَحَدَّثُ مِنَ الصَّباحِ إلَى المَساءِ.

24 И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.

فَاقتَنَعَ بَعضُهُمْ بِما قالَهُ، أمّا الآخَرُونَ فَرَفَضُوا أنْ يُؤمِنُوا.

25 И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Светият Дух чрез пророк Исаия на бащите ви, когато е рекъл:

وَلَمّا اختَلَفُوا فِيما بَينَهُمْ، بَدَأُوا يُغادِرُونَ بَعدَ أنْ قالَ بُولُسُ كَلِمَةً أخِيرَةً: «ما أحسَنَ ما قالَهُ الرُّوحُ القُدُسُ حِينَ قالَ لآبائِكُمْ مِنْ خِلالِ النَّبِيِّ إشَعْياءَ:

26 " Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.

‹اذهَبُوا إلَى هَذا الشَّعبِ وَقُولُوا: سَتَسمَعُونَ وَتَسمَعُونَ، لَكِنَّكُمْ لَنْ تَفهَمُوا. وَسَتَنظُرُونَ وَتَنظُرُونَ، لَكِنَّكُمْ لَنْ تُبْصِروا.

27 З ащото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля".

فَقَدْ صارَ تَفكِيرُ هَذا الشَّعبِ بَلِيداً، وَصارَ سَمَعُهُمْ ثَقيلاً. أغمَضُوا عُيُونَهُمْ، فَهُمْ لا يُرِيدُونَ أنْ يَرَوا بِعُيُونِهِمْ، وَلا يُرِيدُونَ أنْ يَسمَعُوا بِآذانِهِمْ، أوْ أنْ يَفهَمُوا بِعُقُولِهِمْ، لِئَلّا يَأْتُوا إلَيَّ فَأُشفِيهِمْ.›

28 З атуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат.

«فَاعلَمُوا أنَّ خَلاصَ اللهِ قَدْ أُرسِلَ إلَى غَيرِ اليَهُودِ، وَهُمْ سَيَسمَعُونَ.»

29

فَلَمّا قالَ بُولُسُ هَذا، انْسَحَبَ اليَهودُ، وَكانوا يَتَجادَلونَ فيما بَينَهُمْ بِشِدَّةٍ.

30 А Павел преседя цели две, години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,

وَأقامَ بُولُسُ فِي مَنزِلِهِ الَّذِي استَأجَرَهُ سَنَتَينِ كامِلَتَينِ. وَكانَ يُرَحِّبُ بِكُلِّ الَّذِينَ يَأتُونَ إلَيهِ.

31 к ато проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява някой.

وَكانَ يُنادِي بِمَلَكُوتِ اللهِ، وَيُعَلِّمُ عَنِ الرَّبِّ يَسُوعَ المَسِيحِ بِكُلِّ جَسارَةٍ، وَلَمْ يَسمَحْ لِشَيءٍ بِأنْ يُعَطِّلَهُ.