1 С лед това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците.

بَعْدَ مُرورِ وَقْتٍ، هاجَمَ داوُدُ الفِلِسْطِيِّينَ وَأخْضَعَهُمْ. وَكانَتْ عاصِمَتُهُمْ قَدْ سَيطَرَتْ عَلَى بُقْعَةٍ واسِعَةٍ مِنَ الأرْضِ، فَسَيْطَرَ داوُدُ عَلَيْها.

2 П орази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги, и плащаха данък.

كَما هَزَمَ داوُدُ المُوآبِيِّينَ. فِي ذَلِكَ اليَومِ، أجْبَرَهُمْ عَلَى الاسْتِلقاءِ عَلَى الأرْضِ، ثُمَّ اسْتَخْدَمَ حَبلاً لِيُوَزِّعَهُم ضِمْنَ صُفُوفٍ. فَقَتَلَ صَفّينِ مِنْ صُفوفِ الرِّجالِ، وَأُبْقِيَ عَلَى حياةِ مَنْ كانُوا فِي الصَّفِّ الثّالِثِ. وَهَكَذا، أصْبَحَ المُوآبِيُّونَ خَدَمَ داوُدَ يَدْفَعُونَ لَهُ الجِزْيَةَ.

3 Д авид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато <последният> отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.

وكانَ هَدَدُ عَزَرُ بنُ رَحُوبَ ملِكَ صَوبَةَ. وَقَدْ هَزَمَهُ داوُدُ يَوْمَ ذهَبَ لِيستَولِيَ عَلَى المِنْطَقَةِ الواقِعَةِ بالْقُرْبِ من نَهْرِ الفُراتِ.

4 Д авид му отне хиляда <колесници> и седемстотин конници {В оригинала тука: 1700 конници; а в <І Лет. 18: 4>: 1000 колесници и 7000 конници.} и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници.

أخَذَ داوُدُ مِنْ هدَدَ عَزَرَ ألفاً وَسَبعَ مِئَةِ خيّالٍ وَعِشْرينَ ألفاً مِنَ المُشاةِ. فَعَطَّلَ المَرْكَباتِ كُلَّها ما عَدا مِئَةَ مَرْكَبَةٍ.

5 И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.

وَجاءَ آرامِيُّو دِمَشْقَ لِمُساعَدَةِ هَدَدَ عَزَرَ ملِكِ صُوبَة. لَكِنَّ داوُدَ هَزَمَ الأرامِيِّينَ وَقَتَلَ مِنُهُمُ اثْنَينِ وَعِشرينَ ألفاً.

6 Т огава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

ثُمَّ وَضَعَ فِرَقاً من الجُنودِ في دِمَشْقَ، فِي أرامَ. وَأصْبَحَ الأرامِيُّونَ خَدَمَ داوُدَ يَدْفَعُونَ لَهُ الجِزْيَةَ. وَكانَ اللهُ يَنْصُرُ داوُدَ حَيثُما تَوَجَّهَ.

7 И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.

وَأخَذَ داوُدُ الدُّرُوعَ الذَّهَبِيَّةَ الّتِي كانَتْ مُلْكاً لِخَدَمِ هدَدَ عَزَرَ، وَأحْضَرَها إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

8 И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед.

كَما أخَذَ أشْياءَ كَثيرَةً جِداً مِنَ البُرونْزِ مِنْ باطِحَ وَبِيرَوَثايَ – وَهُما مَدينَتانِ مِنْ مُدُنِ هَددَ عَزَرَ.

9 А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера,

وَسَمِعَ تُوعِي مَلِكُ حَماةَ أنَّ داوُدَ قَدْ هَزَمَ جَيْشَ هَدَدَ عَزَرَ كُلَّهُ.

10 т огава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер <често> воюваше против Тоя. И <Иорам> донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове;

فَأرْسَلَ ابْنَهُ يُورامَ إلَى المَلِكِ داوُدَ يُحَيِّيهِ. فَحَيّا يُورامُ داوُدَ وَبارَكَهُ لأنَّهُ حارَبَ هَدَدَ عَزَرَ وَهَزَمَهُ. وَكانَ هَدَدُ عَزَرُ قَدْ شَنَّ حُروباً ضِدَّ تُوعِي مِنْ قَبلُ. فَأحْضَرَ يُورامُ هَدايا مِنَ الفِضَّةِ وَالذَّهَبِ وَالبُرونْزِ.

11 п а и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил <взето> от всичките народи, които беше покорил:

فأخَذَها داوُدُ وَكَرَّسَها للهِ ، مَعَ الذَّهَبِ وَالفِضَّةِ الَّتي غَنِمَها مِنَ الأُمَمِ الّتي هَزَمَها.

12 о т Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите взети от совенския цар Ададезер, Реововия син.

فَقَدْ غَنِمَ مِنَ الأرامِيِّينَ وَالمُوآبِيِّينَ وَالعَمُّونِيِّينَ وَالفلِسْطِيِّينَ وَالعَمالِيقَ وَمِنْ أمْوالِ هَدَدَ عَزَرَ بنَ رَحُوبَ مَلِكِ صُوبَة.

13 И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта.

وَقَتَلَ داوُدُ ثَمانِيَةَ عَشَرَ ألفاً مِنَ الأرامِيِّينَ فِي وادِي المِلْحِ. فَازْدادَتْ شُهْرَتُهُ عَنْدَما عادَ إلَى دِيارِهِ.

14 И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.

وَوَضَعَ داود فِرَقاً مِنَ الجُنودِ في كافَّةِ أنْحاءِ أدُومَ التي أصْبَح سُكّانُها كُلُّهم مِنْ خُدّامِهِ وَخاضِعِينَ لَهُ. وَكانَ اللهُ يَنْصُرُ داوُدَ حَيثُما تَوَجَّهَ. حُكْمُ داوُد

15 Т ака Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.

وَحَكَمَ داوُدُ إسْرائِيلَ كُلَّها. وَكانَ يَحْكُمُ شَعبَهُ بِالحَقِّ وَالإنْصافِ.

16 А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

كانَ يُوآبُ بنُ صُرُوِيَّةَ قائِدَ الجَيْشِ. وَيَهُوشافاطُ بنُ أَخيلُودَ المُؤَرّخَ.

17 а Садок, Ахитововият син и Ахимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Сарая, секретар;

وَكانَ صادُوقُ بنُ أَخِيطُوبَ وَأخِيمالِكُ بنُ أبِياثارَ كاهِنَيْنِ. وَكانَ سَرايا كاتِباً،

18 А Ванаия, Иодаевият син, беше <над> херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници.

وَبَناياهُو بْنُ يَهُوياداعَ مَسْؤُولاً عَنْ الكْرِيتيِّينَ وَالفِليتيّينَ. أمّا أبناءُ داوُدَ فَكانُوا مِنَ القادَةِ المُهِمِّينَ.