1 ( По слав. 44). За първия певец, по Криновете {Псал. 69 и 80, надписите.}: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец.

كَلامٌ حُلوٌ يَملأُ قَلبِي، وَأنا أكتُبُهُ للِمَلِكِ. مِنْ لِسانِي تَتَدَفَّقُ الكَلِماتُ كَما مِنْ قَلَمِ كاتِبٍ مُبدِعٍ.

2 Т и си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века.

فُقْتَ كُلَّ البَشَرِ جَمالاً. وَمِنْ فَمِكَ يَخرُجُ كَلامٌ رائِعٌ! لِهَذا بارَكَكَ اللهُ إلَى الأبَدِ! ضَعْ زِيَّكَ المَجِيدَ!

3 П репаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си;

تَقَلَّدْ سَيفَكَ عَلَى فَخذِكَ، ما أبهاكَ فِي ثِيابِ الجَلالِ!

4 И във величието Си язди победоносно В полза на истината и кротостта <и> правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.

اركَبْ وَامْضِ إلَى أعْمالِ الحَقِّ وَالنَّصرِ العَظِيمِ! يَمِينُكَ قَدْ تَدَرَّبَتْ عَلَى أعمالٍ مُهِيبَةٍ.

5 С трелите Ти са остри, <Забиват се> в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе.

سِهامُكَ المَسنُونَةُ، تَطِيرُ مُباشَرَةً إلَى قَلبِ أعداءِ المَلِكِ، فَتَتَساقَطُ شُعُوبٌ تَحتَ قَدَمَيكَ.

6 Т воят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

عَرشُكَ يا اللهُ باقٍ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ، بِصَولَجانِ الاستِقامَةِ سَتَحكُمُ مَملَكَتَكَ.

7 В ъзлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя.

أحبَبْتَ البِرَّ، وَكَرِهْتَ الإثمَ. لِهَذا مَسَحَكَ اللهُ إلَهُكَ بِزَيتِ الابتِهاجِ أكثَرَ مِنْ كُلِّ رِفاقِكَ.

8 Н а смирна и алой <и> касия <миришат> всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха.

مِنْ ثِيابِكَ يَفُوحُ المُرُّ وَالصَّبرُ وَالسّنا وَفِي قُصُورٍ مُزَيَّنَةٍ بِالعاجِ يُكَرِّمُكَ العازِفُونَ.

9 Ц арски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато

هُناكَ أمِيراتٌ بَينَ سَيِّداتِ بَلاطِكَ. وَعَنْ يَمِينِكَ تَقِفُ المَلِكَةُ وَعَلَى رَأسِها تاجٌ مِنْ ذَهَبٍ نَقِيٍّ.

10 С лушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом;

أيَّتُها الفَتاةُ العَزِيزَةُ، اسْمَعِينِي. انتَبِهِي وَافهَمِي، انسَيْ شَعبَكِ وَبَيْتَ أبِيكِ.

11 Т ака царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони.

فَالمَلِكُ يَشتَهِي جَمالَكِ. هُوَ الآنَ سَيِّدُكِ، فَانحَنِي لَهُ!

12 И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа <й>, Ще търсят благоволението ти с подаръци.

شَعبُ صُورَ الَّذِي هُوَ أغنَى الشُّعُوبِ، سَيَأتِي بِهَدايا لِيَستَرضِيَ وَجهَكِ.

13 В сеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано.

بِنْتُ المَلِكِ غايَةٌ فِي البَهاءِ لِباسُها مُزَخْرَفٌ بِالذَّهَبِ.

14 Щ е я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, -

تُزَفُّ إلَى المَلِكِ فِي رِدائِها المَنسُوجِ الجَمِيلِ. تَتبَعُها صاحِباتُها العَذارَى اللَّواتِي أُحْضِرْنَ مَعَها.

15 С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат.

يُحْضَرْنَ بِفَرَحٍ وَابتِهاجٍ لِيَدخُلنَ قَصرَ المَلِكِ.

16 В место бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя.

يَكُونُ لَكَ أبناءٌ كَثِيرُونَ يا مَلِكِي وَرَثَةً لِعَرشِ آبائِكَ، يَكُونُونَ أُمَراءَ عَبرَ الأرْضِ.

17 Щ е направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.

لأجيالٍ قادِمَةٍ سَأُعَرِّفُ باسمِكَ. فَتُسَبِّحُكَ إلَى الأبَدِ شُعُوبٌ كَثِيرَةٌ.