1 ( По слав. 44.) За първия певец, по Криновете, псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; езикът ми е перо на бързописец.

كَلامٌ حُلوٌ يَملأُ قَلبِي، وَأنا أكتُبُهُ للِمَلِكِ. مِنْ لِسانِي تَتَدَفَّقُ الكَلِماتُ كَما مِنْ قَلَمِ كاتِبٍ مُبدِعٍ.

2 Т и си по-красив от човешките синове; на устата Ти се изля благодат; затова Те благослови Бог довека.

فُقْتَ كُلَّ البَشَرِ جَمالاً. وَمِنْ فَمِكَ يَخرُجُ كَلامٌ رائِعٌ! لِهَذا بارَكَكَ اللهُ إلَى الأبَدِ! ضَعْ زِيَّكَ المَجِيدَ!

3 П репаши меча Си на бедрото Си, Силни, славата Си и величието Си;

تَقَلَّدْ سَيفَكَ عَلَى فَخذِكَ، ما أبهاكَ فِي ثِيابِ الجَلالِ!

4 и във величието Си язди победоносно в полза на истината и кротостта, и правдата; и Твоята десница ще Те предвожда към чудни неща.

اركَبْ وَامْضِ إلَى أعْمالِ الحَقِّ وَالنَّصرِ العَظِيمِ! يَمِينُكَ قَدْ تَدَرَّبَتْ عَلَى أعمالٍ مُهِيبَةٍ.

5 С трелите Ти са остри, забиват се в сърцата на царските врагове; племена падат пред Тебе.

سِهامُكَ المَسنُونَةُ، تَطِيرُ مُباشَرَةً إلَى قَلبِ أعداءِ المَلِكِ، فَتَتَساقَطُ شُعُوبٌ تَحتَ قَدَمَيكَ.

6 Т воят престол, Боже, е до вечни векове; скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

عَرشُكَ يا اللهُ باقٍ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ، بِصَولَجانِ الاستِقامَةِ سَتَحكُمُ مَملَكَتَكَ.

7 В ъзлюбил си правда и си намразил нечестие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.

أحبَبْتَ البِرَّ، وَكَرِهْتَ الإثمَ. لِهَذا مَسَحَكَ اللهُ إلَهُكَ بِزَيتِ الابتِهاجِ أكثَرَ مِنْ كُلِّ رِفاقِكَ.

8 Н а смирна и алое, и касия миришат всичките Ти дрехи; от слоново-костни палати струнните инструменти Те развеселиха.

مِنْ ثِيابِكَ يَفُوحُ المُرُّ وَالصَّبرُ وَالسّنا وَفِي قُصُورٍ مُزَيَّنَةٍ بِالعاجِ يُكَرِّمُكَ العازِفُونَ.

9 Ц арски дъщери има между Твоите почтени жени; отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато.

هُناكَ أمِيراتٌ بَينَ سَيِّداتِ بَلاطِكَ. وَعَنْ يَمِينِكَ تَقِفُ المَلِكَةُ وَعَلَى رَأسِها تاجٌ مِنْ ذَهَبٍ نَقِيٍّ.

10 С лушай, дъще, и виж, и приклони ухото си; забрави и народа си, и бащиния си дом;

أيَّتُها الفَتاةُ العَزِيزَةُ، اسْمَعِينِي. انتَبِهِي وَافهَمِي، انسَيْ شَعبَكِ وَبَيْتَ أبِيكِ.

11 т ака Царят ще пожелае твоята красота; защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони.

فَالمَلِكُ يَشتَهِي جَمالَكِ. هُوَ الآنَ سَيِّدُكِ، فَانحَنِي لَهُ!

12 И тирската дъщеря, даже и богатите от народа ѝ, ще търсят благоволението Ти с подаръци.

شَعبُ صُورَ الَّذِي هُوَ أغنَى الشُّعُوبِ، سَيَأتِي بِهَدايا لِيَستَرضِيَ وَجهَكِ.

13 В сеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; облеклото ѝ е златотъкано.

بِنْتُ المَلِكِ غايَةٌ فِي البَهاءِ لِباسُها مُزَخْرَفٌ بِالذَّهَبِ.

14 Щ е я доведат при Царя с везани дрехи; нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти бъдат доведени -

تُزَفُّ إلَى المَلِكِ فِي رِدائِها المَنسُوجِ الجَمِيلِ. تَتبَعُها صاحِباتُها العَذارَى اللَّواتِي أُحْضِرْنَ مَعَها.

15 с веселие и радост ще бъдат доведени; ще влязат в царския палат.

يُحْضَرْنَ بِفَرَحٍ وَابتِهاجٍ لِيَدخُلنَ قَصرَ المَلِكِ.

16 В место бащите Ти ще бъдат децата Ти, които ще поставиш за князе по цялата земя.

يَكُونُ لَكَ أبناءٌ كَثِيرُونَ يا مَلِكِي وَرَثَةً لِعَرشِ آبائِكَ، يَكُونُونَ أُمَراءَ عَبرَ الأرْضِ.

17 Щ е направя името Ти да се помни през всички поколения; затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.

لأجيالٍ قادِمَةٍ سَأُعَرِّفُ باسمِكَ. فَتُسَبِّحُكَ إلَى الأبَدِ شُعُوبٌ كَثِيرَةٌ.