1 Н ито левитските свещеници, нито цялото Левиево племе да имат дял или наследство с Израел: нека се хранят с жертвите, принасяни чрез огън на Господа, и с Неговото наследство.
«لَنْ تَكُونَ لِلَكَهَنَةِ الَّلاوِيِّينَ وَكُلِّ قَبِيلَةِ لاوِي حِصَّةٌ مِنَ الأرْضِ مَعَ بَقِيَّةِ بَنِي إسْرائِيلَ. إنَّما سَيَأكُلُونَ مِنْ تَقدِماتِ اللهِ وَحِصَّتِهِ.
2 З атова да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е това, което им е казал Господ.
وَلَنْ يَرِثُوا فِي وَسَطِ إخْوَتِكُمْ، لِأنَّ اللهَ هُوَ نَفسَهُ سَيَكُونُ نَصِيبَهُمْ كَما وَعَدَهُمْ.
3 Е то какво ще бъде правото на свещениците от народа, от онези, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и вътрешностите.
«وَهَذا هُوَ ما يَحِقُّ لِلكَهَنَةِ مِنَ الذَّبائِحِ الَّتِي يُقَدِّمُها الشَّعبُ، ثَوراً كانَتْ أمْ خَرُوفاً. اعْطُوا الكاهِنَ الكَتِفَ وَالفَكَّ وَالمَعِدَةَ.
4 Н а него да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от елея си, и първото руно от овцете си.
كَما تُعطُونَهُ أوَّلَ قَمحِكُمْ وَنَبيذِكُمْ وَزَيتِكُمْ، وَأوَّلَ الصُّوفِ الَّذِي تَجُزُّونَهُ مِنْ غَنَمِكُمْ.
5 З ащото измежду всичките ти племена него избра Господ, твоят Бог, да стои да служи в Името на Господа, той и потомците му винаги.
لِأنَّ إلَهَكُمْ قَدِ اختارَ لاوِي وَنَسلَهُ مِنْ كُلِّ قَبائِلِكُمْ لِيَخدِمُوا اللهَ كَكَهَنَةٍ، مُعلِنِينَ البَرَكَةَ بِاسْمِهِ كُلَّ الوَقتِ.
6 И ако дойде левит от някой от градовете ти в целия Израел, където е бил пришълец, и дойде с цялото желание на душата си на мястото, което избере Господ,
«وَإنْ تَرَكَ أحَدُ اللّاوِيِّينَ إحْدَى مُدُنِكُمْ فِي أيِّ مَكانٍ يَعِيشُ فِيهِ فِي إسْرائِيلَ، وَأتَى باخْتِيارِهِ إلَى المَكانِ الَّذِي سَيَختارُهُ اللهُ ،
7 т огава да служи в Името на Господа, своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на Господа.
فَإنَّهُ يُمكِنُهُ أنْ يَخدِمَ بِاسْمِ إلَهِهِ كَإخوَتِهِ الَّلاوِيِّينَ الآخَرِينَ الواقِفِينَ فِي حَضْرَةِ اللهِ.
8 Н ека имат равни дялове да ядат, в прибавка към полученото от продажбата на бащиния му имот.
وَسَتَكُونُ لَهُمْ حِصَصٌ مُتَساوِيَةٌ مِنَ الطَّعامِ بِالإضافَةِ إلَى ما يَحْصُلٌونَ عَلَيهِ مِنْ مِيرَاثِ آبائِهِمْ. اختِلافُ إسْرائِيلَ عَنِ الأُمَمِ الأُخرَى
9 К огато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, не се учи да правиш според мерзостите на местните племена.
«وَمَتَى أتَيتُمْ إلَى الأرْضِ الَّتِي سَيُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ، لا تُقَلِّدُوا المُمارَساتِ الشِّرِّيرَةِ الَّتِي تُمارِسُها تِلكَ الأُمَمُ.
10 Д а няма сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник,
لا تُقَدِّمُوا أبْناءَكُمْ وَبَناتِكُمْ فِي النّارِ عَلَى مَذابِحِكُمْ. وَلا تَسمَحُوا لِأحَدٍ بِمُمارَسَةِ العِرافَةِ أوِ الوَساطَةِ الرُّوحِيَّةِ، أوِ النَّظَرِ إلَى العَلاماتِ لِلإخبارِ بِالغَيبِ. لا تَسمَحُوا لِأحَدٍ باستَخدامِ السِّحرِ،
11 н икакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви;
أوْ بِالسَّيطَرَةِ عَلَى الآخَرِينَ باستِخدامِهِ. لا تَسمَحُوا لِأحَدٍ باستِشارَةِ الأشباحِ وَالأرواحِ، أوْ بِمُحاوَلَةِ الاتِّصالِ بِالمَوتَى.
12 з ащото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе.
لِأنَّ كُلَّ مَنْ يَفعَلُ هَذا مَمْقُوتٌ عِندَ اللهِ. وَبِسَبَبِ هَذِهِ المُمارَساتِ الشِّرِّيرَةِ وَالكَرِيهَةِ، فَإنَّ إلَهَكُمْ سَيَطرُدُ تِلكَ الأُمَمَ مِنَ الأرْضِ.
13 С ъвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог.
فَكُونُوا أُمَناءَ لإلَهِكُمْ بِالكامِلِ.
14 З ащото тези народи, които ще завладееш, слушат окултистите и прорицателите; но на тебе Господ, твоят Бог, не е позволил това.
هَذِهِ الأُمَمُ الَّتِي سَتَطرُدُونَها تَستَمِعُ إلَى العَرّافِينَ وَالمُشَعْوِذِينَ، أمّا أنْتُمْ، فَلا يَسْمَحُ لَكُمْ إلَهَكُمْ بِذَلِكَ. نَبِيُّ اللهِ وَالأنبِياءُ الكَذَبَة
15 Г оспод, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте,
«لَكِنْ سَيُقِيمُ لَكُمْ إلَهُكُمْ نَبِيُّاً مِثلِي مِنْ بَينِ شَعبِكُمْ، فَأصْغُوا إلَى ذَلِكَ النَبيِّ.
16 с поред всичко, което ти измолваше от Господа, своя Бог, при Хорив, в деня, когато се събрахте, като ти казваше: Да не чуя вече гласа на Господа, моя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра.
فَهَذا ما طَلَبتُمُوهُ مِنْ إلَهِكُمْ فِي جَبَلِ حُورِيبَ، فِي اليَومِ الَّذِي اجتَمَعْتُمْ فِيهِ هُناكَ، إذْ قُلْتُمْ: ‹لا نُريدُ أنْ نَسمَعَ المَزيدَ مِنْ صَوتِ إلَهِنا ، أوْ نُواجِهَ المَزيدَ مِنْ هَذِهِ النّارِ، وَإلّا فَإنَّنا سَنَمُوتُ!›
17 Т огава Господ ми каза: Добро е това, което казаха.
فَقالَ اللهُ لِي: ‹إنَّهُمْ مُحِقُّونَ فِي ما يَقُولُونَهُ.
18 А з ще им въздигна от братята им пророк, както съм въздигнал теб, и ще сложа думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.
لِهَذا سَأُقِيمُ لَهُمْ نَبِيّاً مِثلَكَ مِنْ بَينِ شَعبِهِمْ. وَسَأُخبِرُهُ بِما يَقُولُهُ. وَهُوَ سَيُخبِرُهُمْ بِما أُوصِيهِ أنا بِهِ.
19 А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам сметка от него.
فَكُلُّ مّنْ لا يُصغِي إلَى الكَلامِ الَّذِي سَيَتَكَلَّمُ بِهِ ذَلِكَ النَّبِيُّ بِاسمِي، فَإنِّي أنا سَأُعاقِبُهُ.› كَشفُ النَّبي الكاذب
20 Н о пророк, който дръзне да каже от Мое Име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да умре.
«وَأمّا النَّبِيُّ الَّذِي يَتَجَرَّأُ أنْ يَدَّعِي أنَّهُ يَتَكَلَّمُ بِاسمِي وَلَمْ أُوصِهِ بِشَيءٍ، أوْ يَتَكَلَّمُ بِاسْمِ آلِهَةٍ أُخْرَى، فَيَنبَغِي أنْ يَمُوتَ ذَلِكَ النَّبِيُّ.
21 И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем кое слово Господ не е казал? -
وَإنْ قُلْتُمْ: ‹كَيفَ سَنَعرِفُ الرِّسالَةَ الَّتِي لَمْ يَتَكَلَّمْ اللهُ بِها لِلنَّبِيِّ؟›
22 К огато някой пророк говори от Господнето име и словото му не се сбъдне, това слово Господ не е говорил; пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него.
فَإنَّهُ حِينَ يَدَّعِي نَبِيٌّ أنَّهُ يَتَكَلَّمُ مِنَ اللهِ ، وَلَكِنْ ما تَنَبَّأ بِهِ لَمْ يَحدُثْ وَلَمْ يَتَحَقَّقْ، فَإنَّ تِلكَ الرِّسالَةَ لَيسَتْ مِنَ اللهِ ، بَلْ قَدْ تَكَلَّمَ ذَلِكَ النَّبِيُّ مِنْ ذاتِهِ، فَلا تَخافُوا مِنْهُ.