1 К огато Господ, твоят Бог, погуби народите, чиято земя Господ, твоят Бог, ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им,

«حِينَ يُفنِي إلَهُكُمُ الأُمَمَ الَّتِي سَيُعطِيكُمْ أرْضَهُمْ، وَتَطرُدُونَهُمْ وَتَسكُنُونَ فِي مُدُنِهِمْ وَبُيُوتِهِمْ،

2 т огава да отделиш три града в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава да притежаваш.

فَخَصِّصُوا ثَلاثَ مُدُنٍ فِي وَسَطِ الأرْضِ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ لِتَمتَلِكُوها.

3 Д а си приготвиш пътя за тях и да разделиш на три части цялата страна, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, за да прибягва там всеки убиец.

يَنبَغِي أنْ تَحسِبُوا المَسافاتِ وَتُقَسِّمُوا الأرْضَ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ إلَى ثَلاثَةِ أقسامٍ، لِيَهرُبَ إلَى هُناكَ كُلُّ قاتِلٍ.

4 И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: онзи, който без намерение удари ближния си, когото преди това не е мразел -

«وَهَذا هِيَ القاعِدَةُ فِي منْ يَقتُلُ أحَداً وَيَهرُبُ هُناكَ لِيَبقَى حَيّاً: مَنْ يَقتُلُ شَخصاً بِغَيرِ قَصدٍ، وَلَيسَتْ بَينَهُما عَداوَةٌ مِنْ قَبلُ.

5 к акто, когато някой отива с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да отсече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му и онзи умре - такъв нека бяга в един от тези градове и ще остане жив;

فَإنْ ذَهَبَ اثْنانِ إلَى الغابَةِ لِقَطْعِ الأخشابِ، وَرَفَعَ أحَدُهُما يَدَهُ بِالفَأْسِ لِيَقطَعَ شَجَرَةً، فانزَلَقَ رَأسُ الفَأسِ مِنْ مِقبَضِهِ وَضَرَبَ رَفيقَهُ فَماتَ، فَليَهرُبْ إلَى إحدَى هَذِهِ المُدُنِ لِيَحيا.

6 д а не би отмъстителят за кръвта с кипнало от гняв сърце да погне убиеца, да го застигне (ако пътят е дълъг) и да го убие, без той да е заслужил смърт, понеже не го е мразил от преди това.

وَإنْ لَمْ يَهْرُبْ، فَإنَّ قَرِيبَ المَيِّتِ الَّذِي يَثأرُ لِدَمِهِ، سَيَسْعَى وَراءَهُ عِندَ اشْتِدادِ غَضَبِهِ. وَيُمسِكُهُ إنْ كانَ بَعِيداً عَنْ مَدِينَةِ اللُّجُوءِ وَيَقتُلُهُ. مَعَ أنَّهُ لا يَستَحِقُّ حُكمَ المَوتِ، لِأنَّهُ لَمْ يَقْتُلْ بِدَافِعِ الكَراهِيَّةِ.

7 З атова аз ти заповядвам: Отдели си три града

لِهَذا أُوصِيكُمْ أنْ تُخَصِّصُوا ثَلاثَ مُدُنٍ.

8 ( а когато Господ, твоят Бог, разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която обеща да даде на бащите ти,

«وَلَكِنْ إنْ وَسَّعَ إلَهكُمْ أرْضَكُمْ، كَما وَعَدَ آباءَكُمْ. وَأعطاكُمْ كُلَّ الأرْضِ الَّتِي وَعَدَ بِأنْ أُعْطِيَها لآبائِكُمْ،

9 а ко пазиш и изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш Господа, твоя Бог, и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава към тези три града да прибавиш още три),

فَإذا حَرِصتُمْ عَلَى عَمَلِ كُلِّ ما أُوصِيكُمْ بِهِ اليَومَ، بِأنْ تَحِبُّوا إلَهَكَمْ وَتَعيشوا حَسَبَ مَشِيئَتِهِ، فَحِينَئِذٍ تُضِيفُونَ ثَلاثَ مُدُنٍ أُخْرَى إلَى هَذِهِ الثَّلاث.

10 з а да не се пролее невинна кръв в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава за наследство, и да не си виновен за кръв.

وَهَكَذا، لَنْ يُقتَلَ بَرِيءٌ فِي أرْضَكُمُ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ مِيراثاً لَكُمْ، وَلَنْ تُدانوا بِسَبَبِ قَتلِ الأبْرياءِ.

11 Н о ако човек мрази ближния си и го причака, и като го нападне, удари го и онзи умре, и той побегне в един от тези градове,

«لَكِنْ إنْ كانَ شَخصٌ يَكرَهُ شَخصاً آخَرَ، فَكَمَنَ لَهُ، وَانْتَظَرَ، وَهاجَمَهُ وَضَرَبَهُ حَتَّى المَوتِ، وَهَرَبَ إلَى إحدَى هَذِهِ المُدُنِ،

12 т огава старейшините на града му да пратят и да го вземат оттам, и да го предадат в ръката на отмъстителя за кръвта, за да умре.

فَإنَّهُ يَكُونُ عَلَى قادَةِ مَدِينَتِهِ أنْ يُرسِلُوا وَيَأْخُذُوهُ مِنْ هُناكَ وَيُسَلِّمُوهُ إلَى يَدِ الَّذي يَثأرُ لِدَمِهِ، فَيَقْتُلَهُ.

13 О кото ти да не го пожали, а да прекратиш в Израел проливането на невинна кръв, за да ти бъде добре.

لا تُشْفِقُوا عَلَيهِ، بَلْ أزِيلُوا إثمَ قَتلِ شَخصٍ بَرِيء مِنْ إسْرائِيلَ لِيَكُونَ لَكُمْ خَيرٌ. حُدُودُ الأملاك

14 Д а не преместваш междите на ближния си, които дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, за да я притежаваш.

«لا تُحَرِّكُوا الحِجارَةَ الَّتِي تُشِيرُ إلَى حُدُودِ أرْضِ جارِكُمُ الَّتِي وَضَعَها آباؤكُمْ فِي الأرْضِ الَّتِي يُعطِيها إلَهُكُمْ لَكُمْ لِتَمتَلِكُوها. الشُّهُود

15 С амо един свидетел да не застава против някого за каквото и да е беззаконие или за каквото и да е престъпление, което би извършил; а чрез думите на двама свидетели или чрез думите на трима свидетели да се установява всяко дело.

«لا يَكفِي شاهِدٌ واحِدٌ لإدانَةِ أحَدٍ عَلَى أيِّ خَطَأٍ أوْ عَلَى خَطيَّةٍ ارتَكَبَها، بَلْ تَتَثَبَّتُ كُلُّ مَسالَةٍ بِشَهادَةِ شاهِدَينِ أوْ ثَلاثَةٍ.

16 А ко се повдигне неправеден свидетел против някого, за да свидетелства против него за беззаконие,

«إذا تَقَدَّمَ شاهِدُ زُورٍ لِيَشهَدَ عَلَى شَخصٍ ما، وَقَدَّمَ شَهادَةً كاذِبَةً،

17 т огава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които съдят в онова време;

يَقِفُ المُتَخاصِمانِ فِي حَضْرَةِ اللهِ أمامَ الكَهَنَةِ وَالقُضاةِ المَسؤُولِينَ فِي تِلكَ الأيّامِ.

18 и съдиите да разследват подробно; ако свидетелят е лъжлив и свидетелства лъжливо против брат си,

وَيَتَحَرَّى القُضاةُ الأمرَ جَيِّداً، فَإنْ كانَ الشّاهِدُ قَدْ قَدَّمَ شَهادَةً كاذِبَةً ضِدَّ أخِيهِ،

19 т огава да го накажете с това, което е намислил да направи на брат си; така да отмахваш злото отсред себе си.

فَإنَّهُ يَنبَغِي أنْ تَعمَلُوا بِهِ ما نَوَى أنْ يَعمَلَهُ بِأخِيهِ. وَهَكَذا تُزِيلُونَ الشَّرَّ مِنْ وَسَطِكُمْ.

20 З ащото другите, като чуят, ще се уплашат и няма да вършат занапред такова зло сред тебе.

فَيَسمَعَ بَقِيَّةُ الشَّعبِ عَنِ الأمرِ فَيَخافُوا، وَلا يَعمَلُوا مِثلَ هَذا الشَّرَّ فِي وَسَطِكُمْ.

21 Н е се смилявай над него; живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак.

«لا تُشفِقُوا عَلَيهِ، بَلِ عاقِبُوهُ حَياةً بِحَياةٍ، وَعَيناً بِعَينٍ، وَسِنّاً بِسِنٍّ، وَيَداً بِيَدٍ، وَرِجلا بِرِجلٍ.