1 П рез нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го, но не го намерих.

لَيلَةً بَعدَ لَيلَةٍ، وَأنا عَلَى فِراشِي، اشتَقتُ إلَى حَبِيبِي. بَحَثتُ عَنهُ فَلَمْ أجِدهُ.

2 К азах: Ще стана сега и ще обиколя града по улиците и по площадите - ще търся онзи, когото обича душата ми. Потърсих го, но не го намерих.

سَأقُومُ وَأطُوفُ فِي المَدِينَةِ، فِي شَوارِعِها وَمَيادِينِها. سَأبحَثُ عَن حَبِيبِ القَلبِ. بَحَثتُ عَنهُ، فَلَمْ أجِدْهُ.

3 Н америха ме стражарите, които обикалят града. Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

صادَفَنِي الحُرّاسُ فِي شَوارِعِ المَدِينَةِ. فَسَألتُهُمْ: «هَلْ رَأيتُمْ حَبِيبِي؟»

4 А малко след като ги отминах, намерих онзи, когото обича душата ми; хванах го и не го пуснах, докато не го доведох в къщата на майка си и във вътрешната стая на онази, която ме е родила.

وَما إنْ تَجاوَزْتُهُمْ حَتَّى وَجَدتُ حَبِيبِي. فَأمسَكتُ بِهِ، وَلَمْ أُفلِتْهُ مِنْ يَدِي، إلَى أنْ أحضَرتُهُ إلَى بَيتِ أُمِّي، وَإلَى غُرفَةِ والِدَتِي. هِيَ تَقُولُ للفَتَيات:

5 З аклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае. Трета песен (3: 6-5: 1) Годеникът идва

يا بَناتِ القُدْسِ، أستَحلِفُكُنَّ بِالغِزلانِ وَبِالأيائِلِ البَرِّيَّةِ، ألّا تُنَبِّهْنَ أوْ تُيقِظْنَ الحُبَّ، حَتَّى أسْتَعِدَّ لَهُ. فَتياتُ القُدس:

6 К оя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим, накадена със смирна и ливан, с всякакви благоуханни прахове от търговеца?

مَنْ هَذِهِ الخارِجَةُ مِنَ الصَّحراءِ تارِكَةً أعمِدَةَ دُخّانٍ وَراءَها، يَفُوحُ مِنها شَذَى المُرِّ وَالبَخُورِ، أكثَرَ مِنْ كُلِّ مَساحِيقِ التُّجّارِ؟

7 Е то, носилката е на Соломон; около нея са шестдесет яки мъже от Израелевите силни.

ها هِيَ أرِيكَةُ سُلَيْمانَ. يُحِيطُ بِها سِتِّونَ مُحارِباً مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ.

8 Т е всички държат меч и са обучени на война; всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

كُلُّهُمْ حَمَلَةُ سُيُوفٍ ماهِرُونَ، مُتَمَرِّسُونَ فِي القِتالِ. كُلٌّ يَحْمِلُ سَيفَهُ عَلَى جَنبِهِ، مُستَعِدّاً لِأيِّ خَطَرٍ فِي اللَّيلِ.

9 Ц ар Соломон си направи носилка от ливанско дърво:

صَنَعَ سُلَيْمانُ لِنَفسِهِ أرِيكَةً مِنْ أرْزِ لُبنانَ.

10 с тълбчетата ѝ направи от сребро, ложето ѝ - от злато, постелката ѝ - от морав плат; средата ѝ беше бродирана чрез любовта на йерусалимските дъщери.

طَلَى بِالفِضَّةِ أعمِدَتَها، وَبِخُيُوطِ الذَّهَبِ أغطِيَتَها. وَسائِدُها أُرجُوانٌ، وَداخِلُها مُرَصَّعٌ بِالحُبِّ.

11 И злезте, сионови дъщери, и вижте цар Соломон с венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му и в деня, когато сърцето му се веселеше.

اخرُجنَ، يا بَناتِ صِهْيَوْنَ، وَانظُرنَ إلَى المَلِكِ سُلَيْمانَ، انظُرنَ إلَى التَّاجِ الَّذِي تَوَّجَتهُ بِهِ أُمُّهُ فِي يَومِ عُرسِهِ، فِي يَومِ احتِفالِهِ.