1 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; над главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му - като огнени стълбове.

ثُمَّ رَأيتُ مَلاكاً قَوِيّاً آخَرَ نازِلاً مِنَ السَّماءِ. وَكانَ يَلبِسُ سَحابَةً، وَقَوسُ قُزَحٍ حَولَ رَأسِهِ. وَجهُهُ كَالشَّمسِ، وَساقاهُ كَعَمُودَينِ مِنْ نارٍ.

2 Т ой държеше в ръката си разгъната книжка; и като стъпи с десния си крак в морето, а с левия - на земята,

كانَ يَحمِلُ فِي يَدِهِ لفِيفةً صَغِيرَةً مَفتُوحَةً. وَوَضَعَ قَدَمَهُ اليُمنَى فِي البَحرِ، وَاليُسرَى عَلَى اليابِسَةِ.

3 и звика с висок глас, както реве лъв; и когато извика, седемте гръма издадоха своите гласове.

ثُمَّ صَرَخَ بِصَوتٍ عَظِيمٍ كَزَئِيرِ أسَدٍ. عِندَها أسمَعَتِ الرُّعُودُ السَّبعَةُ أصواتَها.

4 И след като седемте гръма издадоха своите гласове, аз се готвех да запиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръма, и не го пиши.

وَعِندَما تَكَلَّمَتِ الرُّعُودُ السَّبعَةُ. كُنتُ سَأكتُبُ، لَكِنَّنِي سَمِعْتُ مِنَ السَّماءِ صَوتاً يَقُولُ: «لا تُعلِنْ ما قالَتهُ الرُّعُودُ السَّبعَةُ، وَلا تَكتُبْهُ!»

5 А ангелът, когото видях да стои в морето и на земята, издигна десницата си към небето

عِندَها رَفَعَ المَلاكُ الَّذِي رَأيتُهُ واقِفاً فِي البَحرِ وَعَلَى اليابِسَةِ يَدَهُ اليُمنَى إلَى السَّماءِ،

6 и се закле в Живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че няма да има вече време,

وَأقسَمَ بِالحَيِّ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ، الَّذِي خَلَقَ السَّماءَ وَما فِيها، وَالأرْضَ وَما عَلَيها، وَالبَحرَ وَما فِيهِ، وَقالَ: «لا تَأخِيرَ بَعدَ الآنِ!»

7 н о че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.

وَلَكِنْ عِندَما يَحِينُ الوَقتُ لِلمَلاكِ السّابِعِ لِأنْ يُسمَعَ، أيْ عِندَما يَكُونُ عَلَى وَشْكِ أنْ يَنفُخَ فِي بُوقِهِ، فَإنَّ قَصدَ اللهِ الخَفِيِّ سَيَتَحَقَّقُ، كَما بُشِّرَ عِبادَهُ الأنبِياءِ.

8 А гласът, който чух от небето, проговори пак към мен и ми каза: Иди, вземи разгънатата книга, която е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.

ثُمَّ تَكَلَّمَ إلَيَّ ثانِيَةً الصَّوتُ الَّذِي سَبَقَ أنْ سَمِعْتُهُ مِنَ السَّماءِ فَقالَ: «اذْهَبْ وَخُذِ اللَّفِيفةَ المَفتُوحَةَ الَّتِي فِي يَدِ المَلاكِ الواقِفِ فِي البَحرِ وَعَلَى اليابِسَةِ.»

9 И така, отидох при ангела и му казах да ми даде книжката. Той ми отвърна: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.

فَذَهَبتُ إلَى المَلاكِ، وَطَلَبتُ مِنهُ أنْ يُعطِيَنِي اللَّفِيفةَ الصَّغِيرَةَ. فَقالَ لَي: «خُذها وَكُلْها. سَتَجعَلُ مَعِدَتَكَ مُرَّةً، لَكِنَّها فِي فَمِكَ سَتَكُونُ حُلوَةً كَالعَسَلِ.»

10 И така, взех книжката от ръката на ангела и я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, в корема ми стана горчиво.

فَأخذتُ اللَّفِيفةَ الصَّغِيرَةَ مِنْ يَدِ المَلاكِ وَأكَلتُها، فَكانَ طَعمُها فِي فَمِي كَالعَسَلِ، لَكِنْ بَعدَ أنْ أكَلتُها أصبَحَتْ مَعِدَتِي مُرَّةً.

11 Т огава ми бе казано: Трябва пак да пророкуваш за много народи и племена, езици и царе.

ثُمَّ أخبَرُونِي وَقالُوا: «عَلَيكَ أنْ تَتَنَبَّأ بَعدُ عَلَى عِدَّةِ شُعُوبٍ وَأُمَمٍ وَلُغاتٍ وَمُلُوكٍ.»