Еремия 1 ~ ﺃﺭﻣﻴﺎء 1

picture

1 Д умите на Хелкевия син Йеремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя,

هَذِا كَلامُ إرْمِيا بْنِ حَلْقِيّا، أحَدِ الكَهَنَةِ الَّذِينَ عاشُوا فِي عَناثُوثَ فِي أرْضِ بَنْيامِيْنَ.

2 к ъм когото идваше Господнето слово в дните на Юдейския цар Йосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му.

الكَلامُ الَّذِي قالَهُ اللهُ ، وَأعلَنَهُ لإرْمِيا فِي السَّنَةِ الثّالِثَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكمِ يُوشِيّا بْنِ آمُونَ مَلِكِ يَهُوذا.

3 И дваше и в дните на Юдейския цар Йоаким, син на Йосия, до края на единадесетата година на Юдейския цар Седекия, син на Йосия, до пленяването на Йерусалим в петия месец.

وَخِلالَ فَترَةِ حُكمِ يَهُوياقِيمَ بْنِ يُوشِيّا مَلِكِ يَهُوذا، إلَى الشَّهرِ الخامِسِ مِنَ السَنَةِ الحادِيَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكْمِ صِدْقيّا بْنِ يُوشِّيا مَلِكِ يَهُوذا. أي إلَى وَقْتِ سَبيِ مَدينَةِ القُدْسِ. دَعوَةُ اللهِ لإرْمِيا

4 И така, Господнето слово дойде към мен и каза:

هَذِهِ هِيَ رِسالَةُ اللهِ الَّتِي أُعلِنَتْ لِي:

5 П реди да ти дам образ в утробата, те познах; и преди да излезеш от утробата, те осветих. Поставих те за пророк на народите.

«قَبلَ أنْ أُشَكِّلَكَ فِي الرَّحِمِ عَرَفْتُكَ. وَقَبلَ خُرُوجِكَ مِنْ بَطنِ أُمِّكَ خَصَّصتُكَ لِخِدْمَتِي، وَعَيَّنتُكَ نَبِيّاً لِلشُّعُوبِ.»

6 Т огава казах: О, Господи Йехова! Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.

فَقُلْتُ: «وَلَكِنِّي أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ ، لا أُحسِنُ الكَلامَ كَنَبِيٍّ، لأنِّي لَستُ سِوَى وَلَدٍ صَغِيرٍ.»

7 А Господ ми отговори: Не казвай: Дете съм; защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.

فَقالَ اللهُ لِي: «لا تَقُلْ: ‹لَستُ سِوَى وَلَدٍ صَغِيرٍ،› لأنَّكَ سَتَذهَبُ إلَى كُلِّ مَكانٍ سَأُرسِلُكَ إلَيهِ. وَسَتَتَكَلَّمُ بِكُلِّ ما آمُرُكَ بِهِ.

8 Д а не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.

لا تَخَفْ مِنَ النّاسِ، لأنِّي سَأكُونَ مَعَكَ لأحمِيَكَ.» هَذا هُوَ الكَلامُ الَّذِي قالَهُ اللهُ.

9 Т огава Господ протегна ръката Си, допря я до устата ми и ми каза: Ето, вложих думите Си в устата ти.

ثُمَّ مَدَّ اللهُ يَدَهُ وَلَمَسَ فَمِي، وَقالَ لِي: «ها إنِّي وَضَعْتُ كَلامِيَ فِي فَمِكَ.

10 В иж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

ها أنا قَدْ أعطَيتُكَ سُلطاناً عَلَى الشُّعُوبِ وَالمَمالِكِ. تَقلَعُها وَتُحَطِّمُها وَتُهلِكُها وَتُدَمِّرُها، وَتُعِيدُ بِناءَها وَزِراعَتَها.» رُؤيَتان

11 П ри това Господнето слово дойде към мен и каза: Какво виждаш, Йеремия? Аз отвърнах: Виждам бадемова пръчка.

وَأعلَنَ لِي اللهُ الرِّسالَةَ التّالِيَةَ، فَقالَ: «ماذا تَرَى يا إرْمِيا؟» فَقُلْتُ: «أرَى غُصْنَ لَوْزٍ.»

12 Т огава Господ ми каза: Правилно си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си.

فَقالَ اللهُ لِي: «أحْسَنْتَ الرُّؤيَةَ. فَأنا ساهِرٌ عَلَى كَلِمَتِي لأضمَنَ تَحقِيقَها.»

13 И втори път дойде Господнето слово към мен и каза: Какво виждаш? Аз отговорих: Виждам котел, който възвира; и лицето му е от север.

وَأعلَنَ لِي اللهُ رِسالَةً أُخْرَى، فَقالَ: «ماذا تَرَى؟» فَقُلْتُ: «أرَى قِدراً مَملُوءَةً بِالماءِ المَغلِيِّ، وَفُتْحَتُها تَتَّجِهُ مِنَ الشَّمالِ نَحوَ الجَنُوبِ.»

14 Т огава Господ ми каза: От север ще избухне зло върху всичките жители на тази земя.

فَقالَ اللهُ لِي: «مِنَ الشَّمالِ سَيَنطَلِقُ الشَّرُّ عَلَى كُلِّ سُكّانِ يَهُوذا.

15 З ащото, ето, Аз ще повикам всички колена на северните царства, казва Господ; и те ще дойдат и ще поставят всеки престола си във входа на йерусалимските порти и срещу всички стени около него, и срещу всички Юдейски градове.

ها إنِّي سَأدعُو كُلَّ عَشائِرِ مَمالِكِ الشَّمالِ، وَسَيَأتُونَ. وَسَيَضَعُ كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ عَرْشَهُ عِندَ مَداخِلِ بَوّاباتِ مَدينَةِ القُدْسِ. سَيُهاجِمُونَ أسوارَها وَالبَلداتِ المُحِيطَةَ بِها. يَقُولُ اللهُ.

16 И ще произнеса присъдите Си против тях поради цялото им нечестие, защото Ме оставиха и кадиха на чужди богове, и се поклониха на делата на своите ръце.

«وَسَأُعلِنُ حُكمِي عَلَيهِمْ بِسَبَبِ شُرُورِهِمْ، الَّتِي تَرَكُونِي لأجلِها، إذْ أحرَقُوا بَخُوراً لآلِهَةٍ أُخْرَى، وَانحَنُوا لأشياءَ صَنَعَتْها أيدِيهُمْ.

17 И така, ти опаши кръста си и стани, и им кажи всичко, което ще ти заповядам; да не се уплашиш от тях, да не би Аз да те уплаша пред тях.

«أمّا أنتَ، فَاسْتَعِدْ وَانهَضْ، أخبِرْهُمْ بِكُلِّ ما آمُرُكَ بِأنْ تَقُولَهُ. لا تَرتَعِبْ أمامَهُمْ، وَإلّا أرعَبْتُكَ أمامَهُمْ.

18 З ащото, ето, Аз те поставих днес като укрепен град, железен стълб и като медни стени против цялата страна, против царете на Юда, против първенците му, против свещениците му и против народа на тази страна.

ها قَدْ جَعَلْتُكَ اليَومَ مَدِينَةً حَصِينَةً، كَعَمُودٍ مِنْ حَدِيدٍ، وَكَحائِطٍ مِنْ بُرونْزٍ أمامَ كُلِّ الأرْضِ، تَصْمِدُ ضِدَّ مُلُوكِ يَهُوذا وَرُؤَسائِها وَكَهَنَتِها، وَضِدَّ شَعبِ الأرْضِ.

19 Т е ще воюват против тебе, но няма да те надвият; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.

سَيُحارِبُونَكَ، لَكِنَّهُمْ لَنْ يَقدِرُوا أنْ يَهزِمُوكَ، لأنِّي سَأكُونُ مَعَكَ لأحمِيَكَ،» يَقُولُ اللهُ.