1 П ринуден съм да се хваля, макар че не е от полза; но сега ще дойда до видения и откровения от Господа.

أجِدُ أنِّي مُضطَرٌّ لِمُواصَلَةِ الِافتِخارِ رُغمَ أنَّهُ بِلا فائِدَةٍ! لَكِنِّي سَآتِي الآنَ عَلَى ذِكْرِ الرُّؤَى وَالإعلاناتِ الَّتِي مِنَ الرَّبِّ:

2 П ознавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе.

أعرِفُ إنساناً فِي المَسِيحِ، أُصْعِدَ قَبلَ أربَعَةَ عَشَرَ سَنَةً إلَى السَّماءِ الثّالِثَةِ. أَأُصْعِدَ فِي جَسَدِهِ أمْ خارِجَ جَسَدِهِ؟ لا أعلَمُ! اللهُ وَحدَهُ يَعلَمُ.

3 И такъв човек познавам (в тялото ли, без тялото ли, не зная; Бог знае),

أنا أعرِفُ ذَلِكَ الشَّخصَ، لَكِنْ لا أعرِفُ إنْ كانَ فِي جَسَدِهِ أمْ خارِجَ جَسَدِهِ، اللهُ وَحدَهُ يَعلَمُ.

4 к ойто беше занесен в рая и чу неизразими думи, които на човека не е позволено да изговори.

لَكِنَّهُ أُصْعِدَ إلَى الفِردَوسِ، وَسَمِعَ كَلِماتٍ لا يُمْكِنُ التَّعبيرُ عَنها، وَلا يُسمَحُ لإنسانٍ بِأنْ يُحَدِّثَ بِها.

5 С такъв човек ще се похваля; а със себе си няма да се похваля, освен с немощите си.

سَأفتَخِرُ بِمِثلِ هَذا الإنسانِ، لَكِنِّي لَنْ أفتَخِرَ بِذاتِي إلّا بِنِقاطِ ضَعفِي.

6 ( Защото даже ако поискам да се похваля за други неща, няма да бъда безумен, понеже ще говоря истината; но се въздържам, да не би някой да помисли за мене повече от това, което вижда, че съм, или каквото чува от мен.)

لَكِنْ حَتَّى لَوْ أرَدتُ أنْ أفتَخِرَ، فَلَنْ أبدُوَ كَالأحْمَقِ، لِأنَّنِي سَأقُولُ الحَقِيقَةَ. لَكِنِّي أُحاوِلُ أنْ أُجَنِّبَكُمْ سَماعَ المَزِيدِ مِنَ الِافتِخارِ، لِئَلّا يَظُنَّ فِيَّ أحَدٌ أكثَرَ مِمّا يَراهُ وَيَسمَعُهُ مِنِّي.

7 А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.

وَلِئَلّا أعتَزَّ بِنَفسِي كَثِيراً بِسَبَبِ الإعلاناتِ العَظيمَةِ الَّتِي كَشَفَها الرَّبُّ لِي، أُعطِيتُ مُشكِلَةً مُؤلِمَةً فِي جَسَدِي، فَهيَ رَسُولٌ مِنَ الشَّيطانِ لِيَضرِبَنِي، لِئَلّا أعتَزَّ بِنَفسِي كَثِيراً.

8 З атова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен;

وَقَدْ رَجَوتُ الرَّبَّ حَولَ هَذِهِ المُشكِلَةِ ثَلاثَ مَرّاتٍ لِيُخَلِّصَنِي مِنها.

9 и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.

لَكِنَّهُ قالَ لِي: «تَكفِيكَ نِعمَتِي، فَكَمالُ قُوَّتِي يَظهَرُ فِي الضَّعفِ!» لِهَذا فَإنِّي أفتَخِرُ بِسُرُورٍ كَبِيرٍ بِنِقاطِ ضَعفِي، لِكَي تَسكُنَ فِيَّ قُوَّةُ المَسِيحِ.

10 З атова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен. Грижите на Павел за коринтяните

لِذَلِكَ أفتَخِرُ بِضَعَفاتِي، وَفِي الإهاناتِ، وَفِي المَشَقّاتِ، وَفِي الِاضطِهاداتِ، وَفِي الصُّعُوباتِ مِنْ أجلِ المَسِيحِ. فَعِندَما أكُونُ ضَعِيفاً، حِينَئِذٍ أكُونُ قَوِيّاً حَقّاً! مَحَبَّةُ بُولُسَ لِلمُؤمِنِينَ فِي كُورُنثُوس

11 С танах безумен. Вие ме принудихте, защото вие трябваше да ме препоръчвате, понеже не съм бил по-долен от тези уж превъзходни апостоли, ако и да съм нищо.

تَكَلَّمْتُ كَأحمَقَ. لَكِنَّكُمْ أجبَرتُمُونِي عَلَى ذَلِكَ. فَأتَوَقَّعُ أنْ تَمدَحُونِي لِأنِّي لَستُ أقَلَّ شَأْناً فِي شَيءٍ مِنْ أُولَئِكَ «الرُّسُلِ العِظامِ،» مَعَ أنِّي لَستُ شَيئاً.

12 Н аистина белезите на истински апостол бяха доказани между вас с пълно търпение, чрез знамения, чудеса и велики дела.

فَأنا عَلَى الأقَلِّ أرَيتُكُمْ بِصَبرٍ عَظِيمٍ عَلاماتٍ تُؤكِّدُ أنَّني رَسولٌ، مُؤَيِّداً بِبَراهِينَ المُعجِزاتِ وَالعَجائِبِ.

13 З ащото в какво бяхте поставени по-долу от другите църкви освен в това, че сам аз не ви дотежах? Простете ми тази неправда!

فَمِنْ أيَّةِ ناحِيَةٍ إذاً أنتُمْ أقَلُّ مِنَ الكَنائِسِ الأُخرَى، إلّا فِي أنَّنِي لَمْ أكُنْ أنا نَفسِي عِبئاً عَلَيكُمْ؟ فَسامِحُونِي عَلَى هَذِهِ «الإساءَةِ!»

14 Е то, готов съм да дойда при вас за трети път и няма да ви бъда в тежест, защото не искам вашето, но вас; понеже не децата са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за децата.

وَها أنا مُستَعِدٌّ لِزِيارَتِكُمْ لِلمَرَّةِ الثّالِثَةِ. وَلَنْ أكُونَ عِبئاً عَلَيكُمْ فِي هَذِهِ المَرَّةِ أيضاً. فَأنا لَستُ مُهتَمّاً بِمُقتَنَياتِكُمْ، بَلْ بِكُمْ أنتُمْ. فَلَيْسَ الأبناءُ هُمُ المَسؤولينَ عَنِ تَوفيرِ المَعيشَةِ لِوالِدِيهِمْ، بَلِ الوالِدُونَ لأبنائِهِمْ.

15 А пък аз с преголяма радост ще дам и цял ще се отдам за душите ви. Ако аз ви обичам повече, вие по-малко ли ще ме обичате?

أمّا مِنْ جِهَتِي، فَإنِّي مُستَعِدٌّ بِكُلِّ سُرُورٍ أنْ أُنفِقَ مالِي وَنَفسِي مِنْ أجلِكُمْ. فَهَلْ تَقِلُّ مَحَبَّتُكُمْ لِي بَينَما تَزِيدُ مَحَبَّتِي لَكُمْ؟

16 Н о нека да е така, че аз не съм ви бил в тежест, но понеже съм хитър, съм ви уловил с измама.

فَلْيَكُنْ ذَلِكَ! أنا لَمْ أُثقِلْ عَلَيكُمْ. لَكِنْ رُبَّما لِأنَّنِي «مُحتالٌ،» اصطَدتُكُمْ بِمَكرِي!

17 И зползвах ли ви с користни цели чрез някои от онези, които изпратих до вас?

ألَعَلِّي قُمتُ باستِغلالِكُمْ مِنْ خِلالِ أيٍّ مِنَ الرِّجالِ الَّذِينَ أرسَلتُهُمْ إلَيكُمْ؟

18 П омолих Тит да отиде при вас и с него пратих брата. Тит ли припечели нещо от вас? Не сме ли ходили в същия дух, по същите стъпки?

لَقَدْ طَلَبتُ مِنْ تِيطُسَ أنْ يَزُورَكُمْ، وَأرسَلتُ أخانا مَعَهُ. أفَلَعَلَّ تِيطُسَ استَغَلَّكُمْ؟ ألَمْ نَتَصَرَّفْ بَينَكُمْ بِنَفسِ الرُّوحِ؟ ألَمْ نَسلُكْ سُلُوكاً واحِداً؟

19 О ще ли мислите, че ние се защитаваме пред вас? Не, пред Бога говорим това в Христос, и то всичко, възлюбени мои, за ваше назидание.

أتَظُنُّونَ أنَّنا نُدافِعُ عَنْ أنفُسِنا أمامَكُمْ طَوالَ هَذا الوَقتِ؟ لا! بَلْ نَحنُ نَتَكَلَّمُ أمامَ اللهِ لِأنَّنا فِي المَسِيحِ. وَكُلُّ ما نَفعَلُهُ، أيُّها الإخوَةُ الأحِبّاءُ، إنَّما نَفعَلُهُ لِأجلِ بُنيانِكُمْ.

20 З ащото се боя да не би като дойда, да не ви намеря каквито ви желая и аз да се намеря за вас не какъвто ме желаете; и да не би да има между вас раздор, завист, гняв, партизанства, одумвания, шушукания, големеене, безредици;

فَأنا أخشَى حِيْنَ آتِي، أنْ أجِدَكُمْ عَلَى غَيرِ ما أحِبُّ، وَأخشَى أنْ تَجِدُونِي عَلَى غَيرِ ما تُحِبُّونَ. إذْ أخشَى أنْ أجِدَ بَينَكُمُ الخِصامَ وَالحَسَدَ وَالغَضَبَ وَالمُنافَساتِ الشَّخصِيَّةَ وَالشَّتائِمَ وَالنَّمِيمَةَ وَالِانتِفاخَ وَالفَوضَى.

21 д а не би, когато дойда пак, да ме смири моят Бог между вас и да оплача мнозина, които преди това са съгрешили и не са се покаяли за нечистотата, блудството и сладострастието, на които са се предали.

أخشَى حِينَ آتِي لِزِيارَتِكُمْ مَرَّةً أُخْرَى، أنْ يُذِلَّنِي إلَهِي أمامَكُمْ، فَأبكِي عَلَى كَثِيرِينَ مِنْ أُولَئِكَ الَّذِينَ أخطَأُوا فِي الماضِي، وَلَمْ يَتُوبُوا عَنِ القَذارَةِ وَالزِّنا وَالأعمالِ المُخزِيَةِ الَّتِي ارتَكَبُوها.